Айзък Азимов - Домакиня

Не трябваше да си прави труда да я лъже. Не трябваше да допуска някакво неясно сантиментално чувство да го откаже от намерението му да я убие по същия начин. Тя ще каже на колегите си в института. Паразитът може да бъде победен. Неговото отсъствие не е способно да причини рак. Но кой ще й повярва?

Притисна длани до очите си. Младите мъже, които изчезваха, обикновено нямаха още пълна година съпружески живот. Какъвто и да е процесът на размножаването на паразитния интелект, той би трябвало да включва близко съжителство с други паразити… близко и непрестанно съжителство, което може да стане само ако техните съответни домакини са също в близки отношения. Както при новобрачните.

Мислите й бавно започнаха да се объркват. Те ще идват при нея. Те ще я питат: „Къде е Харг Толан?“ А тя ще им отговаря: „С моя съпруг.“ А те пак ще питат: „А къде е той?“, защото него също няма да го има.

Те никога няма да го намерят, защото той ще е в открития Космос. Тогава тя ще обяви и двамата за изчезнали — Дрейк Смолит и Харг Толан. Ще съобщи за тях в Бюрото за изчезнали.

Искаше й се да плаче, но не можеше. Очите й бяха сухи и я боляха.

После Роуз започна да се смее и все не можеше да спре. Много беше смешно. Търсила бе отговорите на толкова много въпроси и бе намерила отговор за всичките. Отговори си дори на въпроса, който уж нямаше нищо общо с работата й.

Тя най-накрая разбра защо Дрейк се бе оженил за нея.

© 1951 Айзък Азимов

© 1998 Елена Кортел, превод от английски

© 1998 Явор Иванов, превод от английски

Isaac Asimov

Hostess, 1951

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том втори)

„Абхаддон“ ЕООД, София, 1998

ISBN: 954-951-207-X (т.2)

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1158]

Последна редакция: 2009-09-01 17:40:00