Айзък Азимов - Самите богове

— Чисто предположение. Но дори и да е така?

— Тогава е напълно възможно в десетки или стотици случаи смесването на природните закони в дадено място да е достигало размери, достатъчни, за да избухне слънцето на съответната планета. Ефектът би могъл да се разпространи. Възможно е енергията от свръхновата, прибавена към промените в природните закони, да предизвика експлозии сред съседните звезди, които на свой ред да взривят други. След известно време може би цялото ядро на някоя галактика или на част от нея ще избухне.

— Всичко това, разбира се, е само плод на въображението.

— Дали? Във Вселената има стотици квазари: малки тела с размерите на няколко слънчеви системи, които обаче излъчват светлина, колкото стотина обикновени галактики.

— Искате да кажете, че квазарите са останки от планети, използували Помпата?

— Точно това имам предвид. В течение на век и половина, откакто са открити квазарите, астрономите все още не са в състояние да обяснят какви са източниците им на енергия. Нищо във Вселената не може да послужи за обяснение — нищо. Не следва ли тогава…

— А паравселената? И тя ли е пълна с квазари?

— Не бих казал. Там условията са различни. Паратеорията съвсем определено твърди, че при тях ядреният синтез става значително по-лесно и поради това средната величина на звездите им трябва да е по-малка от тази на нашите. Ще бъде необходим значително по-малко от лесно синтезиращия се в хелий водород, за да се отделя енергия, колкото излъчва нашето Слънце. Количество водород колкото в нашето Слънце ще избухне спонтанно. Ако нашите закони се разпрострат в паравселената, водородът ще синтезира все по-трудно и паразвездите ще започнат да се охлаждат.

— Е, това не е толкова лошо — обади се Чен. — Те могат да се възползуват от изпомпването, за да се снабдят с необходимата им енергия. Според вашите разсъждения те са в прекрасно положение.

— Не е точно така — продължи Ламонт. До този миг не бе обмислял изцяло положението в паравселената. — Щом при нас стане експлозия, изпомпването ще спре. Не могат да продължават без нас, а това означава, че звездата им ще започне да изстива, като в същото време няма да разполагат с енергия от Помпата. Вероятно ще се окажат в положение по-лошо от нашето; ние ще загинем в безболезнена експлозия, докато тяхната агония ще се проточи дълго.

— Притежавате добро въображение, професоре — подметна Чен, — но не се хващам на въдицата. Не виждам никаква възможност да се откажем от изпомпването само заради вашето въображение. Знаете ли какво означава Помпата за човечеството? Тя е не само източник на безплатна, незамърсяваща и обилна енергия. Погледнете по-надалеч. Помпата означава, че хората вече не трябва да работят, за да си изкарват прехраната; че за първи път в историята си човечеството може да насочи колективния си разум към по-важния проблем да развие истинските си потенциални възможности. Например целият напредък на медицината за два века и половина не успя да удължи продължителността на човешкия живот много над сто години. Геронтолозите непрекъснато повтарят, че от теоретична гледна точка няма никакво препятствие пред човешкото безсмъртие, но досега не се съсредоточава достатъчно внимание върху този проблем.

— Безсмъртие! — възкликна ядно Ламонт. — Говорите за невъзможни мечти.

— Може и да сте специалист по невъзможните мечти, професоре — откликна Чен, — но възнамерявам да се погрижа да се сложи начало на изследвания за безсмъртието. Те няма да започнат ако бъде преустановено изпомпването. В такъв случай ще се върнем към скъпата енергия, недостатъчната, замърсяващата енергия. Двата милиарда земни жители ще трябва отново да заработят, за да си изкарват прехраната и невъзможната мечта за безсмъртие ще си остане неизпълнима.

— И без това ще си остане такава. Никой няма да бъде безсмъртен. Никой няма дори да доживее до нормалната продължителност на живота си.

— О, но това е само вашата теория.

Ламонт прецени възможностите и реши да рискува.

— Мистър Чен, преди малко казах, че не желая да обяснявам какво зная за мислите на парахората. Позволете ми да опитам. Ние получаваме съобщения.

— Да, но можете ли да ги разтълкувате?

— Получихме една дума на английски.

Чен се намръщи леко. Внезапно бръкна в джобовете си, протегна напред късите си крака и се облегна в креслото.

— И каква е тази английска дума?

— Страх! — Ламонт не сметна за нужно да му спомене правописната грешка.