Айзък Азимов - Вземи кибрита

— Мисля, че да — отговори Черил. — В колежа съм изучавала общи науки и нещо си спомням. Прахът наистина е хидроксил, прилепен към по-едрите частици.

— И лишен от газообразна структура, също. За модерните двигатели хидроксилът не е толкова опасен, колкото въглеродните съединения. Най-вероятно е формалдехид в съотношение едно към четири относно хидроксила. Разбираш ли сега?

— Не — отговори простичко Черил.

— Такива съединения не могат да бъдат разцепени. Ако ги нагрееш до няколкостотин милиона градуса, те се разпадат на изграждащите ги елементи. Атомите на кислорода и въглерода ще повредят системата. Но защо да не ги използваме при обикновена температура? Хидроксилът ще реагира с формалдехида под налягане. Химичната реакция ще бъде безвредна за двигателя. Сигурен съм, че фюзионистът може да извърши реакцията при стайна температура. Отделената енергия би могла да се складира и да се използва за продължаване на скока.

— Не разбирам абсолютно нищо. Химичните реакции отделят много малко енергия, в сравнение с атомното разцепване.

— Напълно си права, скъпа, но не ни е необходима в голямо количество. От предишният старт ни е останала малко енергия. Това е благодарение на регулацията срещу втори скок. Обзалагам се, че твоят приятел е оставил резерв. Фюзионистите винаги го правят. Съвсем малко ни е необходимо, за да предизвика запалване. Химичните реакции са достатъчни в случая. Така ще излезем от облака. След около седмица ще заредим енергийните резервоари и ще продължим без проблеми. Разбира се… — Мартанд изви вежди и сви рамене.

— Какво?

— Ако господин Вилуекис протака, може да настъпят усложнения. С всеки изминат ден ние губим енергия за поддържане живота на кораба. След време енергията от химичните реакции няма да е достатъчна, за да предизвика запалване. Надявам се, да действа по-бързо.

— Защо не поговориш с него веднага?

Мартанд поклати глава.

— Да давам съвети на фюзионист? Не мога да направя това, скъпа!

— Тогава отивам аз!

— Не го прави, той сам ще се досети. Всъщност, защо не се обзаложим? Предай му точно това, което ти обясних. Изрази моята увереност, че той вече е нагласил фюзионната тръба за действие. Ако съм прав…

Мартанд се усмихна.

Черил отвърна на усмивката му.

— Разбирам — каза тя.

Мартанд я гледаше как бързо се отдалечава. В тоя момент със сигурност не мислеше за облога.

Не беше изненадан, когато охраната на кораба изникна неочаквано пред него.

— Моля, последвайте ме, господин Мартанд!

— Благодаря, че ми разрешихте да довърша. Мислех, че няма да го направите.

Изминаха почти шест часа, преди да го заведат при капитана. Бяха го затворили в изолационното, което не бе чак дотам изнурително. Капитанът изглеждаше изморен, но не толкова враждебен.

— Докладваха ми, че разпространявате слухове, имащи за цел да всеят паника сред пътниците. Това е сериозно обвинение.

— Разговарях само с едно момиче, сър. Направих го нарочно.

— Разбрахме това. Поставих ви под надзор веднага след първия ви разговор с госпожица Черил Уинтър. Разполагам с пълен запис на обясненията ви.

— Разбирам, сър.

— Очевидно целта ви е била тя да предаде думите ви на господин Вилуекис?

— Точно така.

— Защо не отидохте лично при него?

— Съмнявам се, че би ме изслушал, сър!

— Можехте да дойдете при мен?

— Вие ще ме чуете, но как ще предадете информацията на господин Вилуекис? Бихте използвали госпожица Уинтър за тази цел. Фюзионистите са особени хора.

Капитанът поклати глава отнесено.

— Какво очаквахте, след като госпожица Уинтър му предаде разговора ви? — попита той.

— Надявах се, сър, че той ще се чувства по-малко заплашен, ако тя разговаря с него и няма да се дърпа. Надявах се просто да се изсмее и да каже, че отдавна е обмислил този вариант. Че всмукването е започнало с цел провеждане на химичните реакции. После да се отърве от гостенката си и да забрави за нас двамата.

— Не ви е минало през ум, че може да отхвърли вашата теза като неприложима?

— Имаше малка вероятност за това, но не се случи.

— Как разбрахте?

— Защото половин час след моето затваряне, светлината в стаята започна да примигва. Това, за мен, означаваше, че Вилуекис е ограничил енергийната консумация до краен предел. Предизвикал е химичните реакции, за да осигури енергия за запалването.

Капитанът се намръщи.

— Какво ви дава основание да мислите, че може да манипулирате господин Вилуекис? Никога до сега не сте имали работа с фюзионист, нали?