Айзък Азимов: Космически течения

— Не съм казал, че не анализирам нищо. Казах, че анализирам Нищото. С голямо „Н“.

— Не е ли същото? — Ето, започна се, помисли си тя. Вече му се струва глупава. Много скоро ще я напусне.

— Разбира се, че не е — въздъхна Рик. — Боя се, че не мога добре да ти обясня. Нищо друго не си спомням. Но трябва да е била важна работа. Така ми се струва, не е възможно да съм бил престъпник.

Валона замига от изненада. Не биваше да му го казва. Опитала се бе само да го предпази, да го предупреди. А сега виждаше, че доста усилия ще трябва да положи, за да го задържи при себе си. Това бе станало, когато той проговори за първи път. Беше толкова неочаквано, че тя се изплаши. Не посмя да разкаже дори на Пълномощника. Още в първия свободен ден изтегли пет кредита от спестяванията си. В живота й надали щеше да се появи мъж, който да се поинтересува от зестрата й, така че нямаше никакво значение, и заведе Рик на лекар в Града. Записала бе адреса и името му на листче, но въпреки това прекара два тревожни часа, докато открие сградата между огромните стълбове, които поддържаха Горния град.

Настояла бе да присъства и бе видяла всички неща, които лекарят за неин ужас направи със своите инструменти. Когато постави главата на Рик между два метални предмета и тя засвети като киртова муха нощем, тя скочи и се опита да го спре. Лекарят повика двама души, които въпреки яростната й съпротива я извлякоха навън.

След около половин час, висок и намръщен, лекарят излезе навън при нея. Лона се чувстваше твърде неудобно в негово присъствие, защото той беше Скуайър, макар кабинетът му да се намираше в Долния град. Но очите му бяха меки, дори добри. Бършеше ръцете си в малък пешкир, който след това пусна в специална кофа, която й се видя доста чиста.

— Къде срещнахте този човек? — попита я лекарят. Разказа доста пестеливо историята, пропускайки да спомене за Пълномощника и за патрулите.

— Значи нищо не знаете за него?

— Нищо за предишния му живот — поклатила бе Лона глава.

— Обработван е с психосонда. Известно ли ви е какво значи това?

Тя поклати глава в знак, че не знае, но след малко се сети нещо и попита:

— Това не е ли нещо, което правят на лудите, докторе?

— Също и на престъпниците. Прави се, за да променят съзнанието им. За тяхно добро е. Отстранява се онази част от съзнанието им, която ги тласка към кражби и убийства. Разбирате ли?

Естествено, че разбираше. Валона стана огненочервена:

— Рик никога не е откраднал нищо, а и не вярвам да е причинил някому зло.

— Рик ли го наричате? — Лекарят като че се забавляваше. — А откъде знаете какво е правил, преди да се срещнете с него? Съдейки по състоянието на мозъка му сега, много трудно може да се определи. Сондирането е извършено цялостно и грубо. Не мога да кажа каква част от съзнанието му е завинаги поразена и каква временно е загубил в резултат на шока. Смятам, че все нещо с течение на времето ще се възстанови, като говора например, но не напълно. Трябва да го държим под наблюдение.

— Не, не. Той ще остане с мен. Добре ще се грижа за него, докторе.

Лекарят смръщи замислено вежди.

— За теб мисля, момичето ми. — Гласът му бе станал доста по-мек. — Нищо чудно от съзнанието му да не е изтрито цялото зло. Възможно е да те нападне някой ден.

В този момент медицинската сестра изведе Рик от кабинета. Говореше му нещо тихо, за да го успокои, сякаш бе малко момче. Рик вдигна ръка към главата си и объркано се заоглежда, докато очите му най-сетне се спряха върху лицето на Балона. Той протегна ръце и отчаяно промълви:

— Лона…

Тя се спусна към него, сложи главата му на рамото си и здраво го притисна до себе си.

— Никога няма да ми причини каквото и да е зло — обърна тя лице към лекаря.

— Естествено, ще трябва да съобщя за този случай. Като си представя в какво състояние се е намирал, просто недоумявам как се е измъкнал от властите.

— Това значи, че ще го приберат, нали?

— Боя се, че да.

— Докторе, моля ви недейте! — Тя извади смачканата си кърпичка. Вътре бе скрила петте лъскави метални пластини, които бе получила срещу своя кредит. — Вземете ги всичките, докторе. Много ще внимавам за него. Той няма да причини никому нищо лошо.

Лекарят погледна петте пластини в ръката си.

— Работничка си, нали?

Тя кимна утвърдително.

— Колко ти плащат на седмица?

— Две цяло и осем кредита.

Мъжът леко раздрънка монетите, после ги стисна в шепата си и й ги върна:

— Вземи си ги, момиче. Прегледът е безплатен.