Айзък Азимов - Камъче в небето

— Някакви опити за използване на сила?

— Не, сър.

Лицето на полковника беше напълно равнодушно. Всъщност, тъкмо за подобни ситуации се беше подготвял през целия си живот.

— Артилерийските подразделения и въздушните сили — в пълна бойна готовност! Всички да заемат позиции. Ще се стреля само при самозащита. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър. Един от местните моли за среща — с бяло знаме.

— Изпратете го при мен. Доведете и Секретаря на Върховния министър.

Полковникът вдигна хладен поглед към младия археолог.

— Надявам се, най-сетне сте осъзнали какви неприятности ни причинявате.

— Настоявам да присъствам на срещата — извика Арвардан. — Освен това искам обяснение за факта, че бях задържан под стража, докато вие сте разговаряли насаме с един предател. Известно ми е, че сте се срещнали с него, преди да повикате мен.

— Обвинявате ли ме, сър? — повиши глас полковникът. — Ако е така — да чуя в какво.

— Никого не обвинявам. Искам само да ви напомня, че ще отговаряте впоследствие за действията си и че в бъдещето, ако въобще има някакво бъдеще, ще бъдете известен като разрушителя — с вашата упоритост.

— Тишина! Не съм длъжен да ви слушам. Ще постъпим така, както аз сметна за добре. Ясно ли ви е?

Секретарят влезе през вратата, до която беше застанал почтително часовой. На виолетовите му, подпухнали устни, играеше студена усмивка. Той се поклони на полковника и се направи, че не забелязва Арвардан.

— Сър, — обърна се полковникът към него — вече имах възможността да обсъдя с Върховния министър обстоятелствата около появяването ви тук. Мога да ви уверя, че задържането ви в гарнизона е едно голямо недоразумение и че ще бъдете освободен час по-скоро. Тук присъстващият джентълмен обаче, както предполагам знаете, отправя срещу вас обвинения, които при дадените обстоятелства, трябва да бъдат разследвани…

— Разбирам ви, полковник — кимна вежливо Секретарят. Но вече ви обясних, че този човек пребивава едва от два месеца на Земята, следователно малко е вероятно да познава така добре нашия политически живот. На тази база, подобни обвинения могат да бъдат най-малкото безпочвени.

— По професия съм археолог — намеси се гневно Арвардан, — а специалността ми е Земята и нейните древни обичаи. Така че, познанията ми в сферата на местния политически живот трудно могат да се окачествят като незначителни. Освен това, споменатите обвинения не произхождат само от мен.

Дори в този миг Секретарят избягваше да поглежда към Арвардан.

— Вярно, в инцидента е замесен един от нашите учени. Този човек съвсем скоро ще навърши своите шестдесет години, така че съвсем логично е да бъде обхванат от разни странни мании. има и още един член — с неизвестен произход и данни за слабоумие. Нито един от тримата не е човек, на чиято дума някой да повярва.

Арвардан подскочи.

— Настоявам да бъда изслушан…

— Сядайте! — нареди полковникът и в гласа му се долови неприязън. — Вече отказахте да обсъждате въпроса с мен. Късно е да променяте решението си. Доведете мъжа с бялото знаме.

Влезлият, оказа се, бе член на Обществото на Древните. Дори окото му не мигна, когато забеляза, че Секретарят присъства на срещата. Полковникът стана за да го посрещне, а след това го запита:

— От името на хората отвън ли идвате?

— Да, сър.

— Предполагам, че цялото това нелегално и бунтовно сборище е само с една единствена цел — да бъде върната свободата на вашия съгражданин?

— Точно така, сър. Той трябва да бъде освободен незабавно.

— Познах, значи. Независимо от всичко, уважението към Негово Имперско величество и гарнизонът, който защитава интересите му на тази планета, изискват хората ви да се разпръснат, преди въпросът да бъде решен.

— Полковникът е съвършено прав, братко Кори — намеси се любезно Секретарят. — Моля ви, помолете всички да се успокоят и да се разотидат. Намирам се в пълна безопасност, никой не заплашва живота ми. Ясно ли ви е? Никой. Имате думата ми на Древен.

— Много добре, братко. Радвам се, че сте в безопасност.

Човекът побърза да излезе.

— Веднага щом положението в града се успокои, ще се погрижим да ви изведем от тук — рече полковникът. — Благодаря ви за сътрудничеството и да считаме въпроса за приключен.

Арвардан отново скочи на крака.

— Възразявам. Нима ще освободите този потенциален убиец на човечеството, а същевременно ще ме задържите и дори няма да ми позволите среща с Прокуратора? Нещо, което ми се полага по право, в качеството ми на галактически поданик. Значи ли това — продължи с разкривено от гняв лице, — че обръщате повече внимание на едно земно куче, отколкото на мен?