Айзък Азимов - Немезида

— Пит ми съобщи за това. Наредено ми е да ти окажа пълно съдействие.

— Добре. Сигурна съм, че така и ще направиш. Между другото, преди малко спомена, че не искате да допускате прокариотите в Купола. Успешно ли се справяте с това? Безвредна ли е водата тук?

— Естествено, — отвърна Дженар, — щом ние пием от нея. В Купола няма прокариоти. Водата, която влиза — всяко нещо, което влиза в Купола — се облива с ултравиолетова светлина, която за секунди унищожава прокариотите. Енергията на късовълновите фотони в светлината е прекалено голяма за малките същества и разяжда основните компоненти на клетките. А дори някои от тях да преминат в Купола, доколкото знаем, те не са отровни, нито вредни. Правили сме опити с животни.

— Това е голямо успокоение.

— Обратното също важи. Нашите микроорганизми не могат да се развиват като прокариотите в условията на Еритро. Поне, когато имплантираме наши бактерии в почвата на Еритро, те не могат да растат и да се размножават.

— А многоклетъчните растения?

— Опитвали сме, но резултатите са незадоволителни. И това сигурно се дължи на светлината от Немезида, защото в Купола много сполучливо отглеждаме растения като използуваме почва и вода от Еритро. Естествено докладваме тези резултати на Ротор, но се съмнявам, че информацията се разгласява. Както казах, Ротор не се интересува от Купола. Без съмнение Страшният Пит не се интересува от нас, а той е най-важната фигура на Ротор.

Дженар каза това усмихнат, но усмивката му беше напрегната. (Инсиня се запита как би я изтълкувала Марлейна.)

— Пит не е страшен, — отвърна тя. — Понякога е уморителен , но това е нещо съвсем различно. Знаеш ли, Сийвър, когато бяхме млади, винаги съм мислила, че някой ден ти ще станеш Губернатор. Ти беше много умен.

— Бях?

— Сигурна съм, че все още си, но тогава беше толкова добре ориентиран в политиката, имаше такива идеи. Обичах да те слушам. В много отношения ти щеше да бъдеш по-добър Губернатор от Дженъс. Щеше да се вслушваш в хората. Нямаше като него да държиш на своето.

— Именно поради тази причина щях да бъда неподходящ Губернатор. Виждаш ли, аз нямам точно определени цели в живота. Просто искам да правя това, което според мен е правилно за момента, с надеждата , че резултатът ще е поносим. А Пит знае какво иска и смята да го постигне на всяка цена.

— Имаш погрешна представа за него, Сийвър. Той има твърди възгледи, но е много разумен човек.

— Разбира се, Юджиния. В това е неговият голям талант. В тази рационалност. Каквато и цел да преследва, причините за това са съвършено добри, логични и хуманни. Той винаги може да измисли такава причина, и да бъде толкова искрен, че успява да убеди дори себе си. Сигурен съм, че ако си имала работа с него, той е успявал да те убеди да направиш това, което първоначално не си искала да правиш и че го е правил не със заповеди и закани, а с много спокойни и разумни аргументи.

Юджиния промълви:

— Ами…

Дженар язвително добави:

— Виждам, че си патила от неговата рационалност. Така че сама можеш да разбереш, че той е добър Губернатор. Не добър човек, а добър Губернатор.

— Не бих казала, че не е добър човек, Сийвър, — каза Инсиня и леко поклати глава.

— Е, хайде да не спорим за това. Искам да се запозная с дъщеря ти. — Той се изправи. — Какво ще кажеш да ви дойда на гости след вечеря?

— Ще бъде чудесно, — отвърна Инсиня.

Дженар я проследи с усмивка, която изчезна, когато тя излезе. Юджиния беше казала, че иска да си говорят за миналото и първата му реакция беше да спомене съпруга й, а това не й хареса.

Той тихо въздъхна. Все още притежаваше тази невероятна способност да проваля шансовете си.

Юджиния каза на дъщеря си:

— Казва се Сийвър Дженар и тъй като е ръководител на Купола на Еритро, към него се обръщат с „г-н Комендант“.

— Да, мамо. Щом това е титлата му, ще го наричам така.

— И не искам да го притесняваш…

— Не бих направила такова нещо.

— Много лесно можеш да го направиш, Марлейна. Нали знаеш това? Просто приемай думите му без да го поправяш като тълкуваш жестовете и изражението му. Моля те! В колежа, и известно време след това, бяхме добри приятели. И въпреки че живее в Купола от десет години, и не сме се виждали, все още сме приятели.

— Мисля, че сте били повече от приятели.

— Точно това имам предвид, — каза Инсиня. — Не искам да го наблюдаваш и да му казваш какво мисли и чувствува в действителност. За твое сведение не сме били гаджета в този смисъл и никога не сме били любовници. Бяхме приятели и се харесвахме… като приятели. Но след като срещнах баща ти… — Тя поклати глава и махна неопределено с ръка. — И внимавай какво говориш за Губернатора Пит, ако стане въпрос за него. Имам чувството, че Комендантът Дженар няма доверие на Губернатора Пит…