Айзък Азимов - Немезида

— Освен теб.

— И още няколко души.

— Но защо е необходим Куполът, Сийвър? Нали атмосферата на Еритро е подходяща за дишане?

Сийвър изнесе долната си устна напред и за пръв път избегна погледа й.

— Подходяща е за дишане, но не напълно. Светлината не е подходяща. Когато човек излезе от Купола го облива една розова светлина, която бие към оранжево, когато Немезида е високо в небето. Достатъчно ярка е, на нея може да се чете. Но не е съвсем естествена. Освен това, самата Немезида не изглежда естествена. Изглежда огромна и повечето хора смятат, че е заплашителна и, че червеникавата й светлина й придава гневен вид; това ги подтиска. И действително Немезида е опасна, поне до известна степен. Тъй като не е ослепително ярка, човек има възможност да я наблюдава и да търси слънчеви петна по повърхността й. А инфрачервената светлина лесно уврежда ретината на окото. По тази и по други причини, хората, които излизат на открито, носят специален шлем.

— Значи Куполът е съоръжение, което по-скоро осигурява нормална светлина отвътре, отколкото да предпазва от нещо отвън.

— Дори въздухът в Купола идва от Еритро. Въздухът и водата, които циркулират тук, се извличат от планетата. Естествено обаче внимаваме да не пропускаме прокариотите, — обясни Дженар. — Знаеш за какво говоря, малките синьо-зелени клетки.

Инсиня кимна замислено. Това се оказа обяснението за съдържанието на кислород във въздуха на Еритро. Тук имаше живот, дори широко разпространена форма на живот, но тя беше микроскопична, равностойна само на най-простите форми на клетъчен живот в Слънчевата Система.

— Това наистина ли са прокариоти? — попита тя. — Знам, че ги наричат така, но така наричаме и нашите бактерии. Това бактерии ли са?

— Ако могат да се сравнят с нещо от историята на живота в Слънчевата Система, то е цианобактерията, която фотосинтезира. Но имаш право като задаваш този въпрос. Не, не са като нашите цианобактерии. Те съдържат нуклеопротеин, но неговата структура е съвсем различна от тази, която преобладава при земните клетки. Освен това имат някакъв вид хлорофил, който не съдържа магнезий и функционира с помощта на инфрачервена светлина, така че клетките са по-скоро безцветни, отколкото зелени. Различните ензими съдържат минерали в различни пропорции. И все пак, имат достатъчно голяма външна прилика със земните клетки, за да бъдат наречени прокариоти. Доколкото знам, биолозите искат да наложат термина „еритриоти“, но за небиолози като нас прокариоти е по-подходящо.

— Значи те осигуряват кислорода в атмосферата на Еритро?

— Точно така. Наличието на кислород не би могло да се обясни с нищо друго. Между другото, Юджиния, като астроном, можеш ли да ми кажеш какви са последните теории за възрастта на Немезида?

Инсиня сви рамене.

— Червените джуджета са почти безсмъртни. Немезида може да е стара колкото Вселената и да продължи да съществува без видими изменения още сто милиарда години. Най-точно ще преценим възрастта й по съдържанието на първичните елементи, от които е съставена. В случай, че е звезда от първо поколение и се е образувала от водород и хелий, възрастта й ще бъде над десет милиарда години — два пъти по-стара от Слънцето в Слънчевата Система.

— Значи и Еритро е на десет милиарда години.

— Сигурно. Звездните системи се формират наведнъж. Защо питаш?

— Просто ми се вижда странно, че за десет милиарда години животът не се е развил над фазата на прокариотите.

— Не намирам, че това е изненадващо, Сийвър. Животът на Земята остава на нивото на прокариотите около два — три милиарда години след като се появява, а тук на Еритро концентрацията на слънчева енергия е много по-малка, отколкото на Земята. За образуването на по-сложни форми на живот е необходима енергия. Това доста се обсъждаше на Ротор.

— Така и предполагах, — каза Дженар, — но до Купола рядко стига такава информация. Предполагам, че сме прекалено вглъбени в собствените си задължения и проблеми, въпреки че би било естествено прокариотите да са част от тях.

— От друга страна и на Ротор не се чува много за Купола, — отвърна Инсиня.

— Да, като че ли сме откъснати един от друг. Но, в края на краищата, Куполът не е особено интересен, Юджиния. Той е просто една работилница. Така че не се учудвам, че се губи сред изобилието от събития на Ротор. Цялото внимание е насочено към новите Колонии, които се строят. Ще се преместиш ли на някоя от тях?

— Никога. Аз съм роторианка и възнамерявам да остана на Ротор. Извинявай, че ти го казвам, но дори тук нямаше да дойда, ако не се налагаше. Трябва да направя някои астрономически наблюдения от база, която е по-стабилна от Ротор.