Айзък Азимов - Немезида

— Разбира се, но Дженъс, това не е обикновен спътник, той е голям.

Пит запази самообладание.

— Юпитер има четири големи спътника.

— Искам да кажа, че този наистина е голям — по размери и маса той е почти колкото Земята.

— Разбирам. Интересно.

— Не е само интересно, Дженъс, много повече. Ако този спътник обикаляше само Немезида, само едната му страна щеше да е обърната към нея, заради приливните влияния и той щеше да е необитаем. В действителност, само едната му страна е обърната към Мегас, чиято температура е много по-ниска от тази на Немезида. Освен това орбитата на спътника е значително наклонена към екватора на Мегас. Това означава, че в небето на спътника Мегас се вижда само от едното полукълбо и се движи на север и на юг с период от около един ден, докато Немезида пресича небосклона като изгрява и залязва също в рамките на едни ден. На едното полукълбо дванадесет часа е тъмно и дванадесет часа е светло. Същото е и на другото полукълбо, но там Немезида често е в затъмнение през деня; всяко затъмнение трае около половин час, а охлаждането се компенсира от умерената температура на Мегас. През нощта на това полукълбо тъмнината се разсейва от отразената от Мегас светлина.

— Значи небето на спътника е интересно. Това сигурно ще очарова астрономите.

— Това не е само залъгалка за астрономи, Дженъс. Възможно е температурата там да е умерена и подходяща за хората. Това може да се окаже обитаем свят.

Пит се усмихна.

— Става още по-интересно, но светлината там няма да е като нашата, нали?

Инсиня кимна.

— Това е вярно. Слънцето ще е червено, а небето ще е тъмно, защото няма светлина от късовълновата част на спектъра, която да се разсейва. И предполагам, че пейзажът ще бъде червен.

— В такъв случай, след като ти даде името на Немезида, а твой сътрудник даде името на Мегас, аз ще имам честта да дам име на спътника. Назовете го Еритро, което, ако си спомням добре, е свързано с гръцката дума, означаваща „червен“.

За известно време след това новините бяха добри. Отвъд орбитата на системата Мегас — Еритро беше открит астероиден пояс със значителни размери, който щеше да бъде идеален източник на материали за построяването на нови Колонии. А с приближаването към Еритро, ставаше все по-вероятно той да се окаже обитаем за хората. На Еритро имаше суша и морета, но по предварителни оценки на облачната му покривка, изследвана с видима и инфрачервена светлина, моретата бяха по-плитки от земните океани, а на сушата нямаше много големи планини. Въз основа на подробни изчисления Инсиня твърдеше, че климатът на планетата като цяло е напълно подходящ за човека.

А когато достигнаха такова разстояние, че да могат да направят спектроскопични изследвания на атмосферата на Еритро с максимална точност, Инсиня каза на Пит:

— Атмосферата на Еритро е малко по-плътна от земната и съдържа шестнадесет процента кислород в свободно състояние и пет процента аргон, а останалото е азот. Може да има и малки количества въглероден двуокис, но още не сме го открили. Важното е, че може да се диша.

— Звучи все по-добре, — отвърна Пит. — Кой можеше да предполага, че е така, когато ти за пръв път забеляза Немезида?

— Все по-добре е за биолозите. Но може би не е много добре за Ротор като цяло. Наличието на значително количество кислород в свободно състояние в атмосферата е сигурен признак за присъствие на живот.

— Живот? — Пит беше изумен.

— Да, живот, — отвърна Инсиня, която явно изпитваше удоволствие да му изтъква тази възможност. — А ако има живот, възможно е да бъде разумен, дори една високоразвита цивилизация.

Това, което последва, беше кошмар за Пит. Освен, че живееше с ужасните опасения, че Земляните, които сигурно са повече и е възможно да притежават по-добра техника, ги преследват и завладяват, сега го обзе и един друг, по-силен страх. Възможно беше да приближават и да престъпват границите на стара, развита цивилизация, която в миг на разсеяно раздразнение може да ги унищожи, както човек, без да се замисли, смазва комара, който жужи в ухото му.

Продължаваха да напредват към Немезида и Пит, дълбоко разтревожен, се обърна към Инсиня.

— Сигурно ли е, че кислородът предполага наличие на живот?

— Това е закон на термодинамиката, Дженъс. На една планета, подобна на Земята, а доколкото ни е известно Еритро е подобна на Земята, не може да съществува кислород в свободно състояние, както камъкът не може да виси във въздуха в което и да е гравитационно поле на Земята. Ако изобщо има кислород в атмосферата, той естествено ще се свърже с други елементи в почвата, като отделя енергия. В атмосферата ще продължи да съществува само, ако протича процес, който отделя енергия и кислород в свободно състояние.