Айзък Азимов - Немезида

— Предполагаше се, че отива към Алфа Центавър. Къде другаде? Това е най-близката звезда.

— Жена ти беше астроном. Тя какво казваше?

— Нищо. Никога не говореше за това.

— Ротор изпрати Космическата Сонда.

— Знам.

— И, като астроном, жена ти е била замесена.

— Така е, но за това също не ми е говорила никога, а аз внимавах да не я питам. Мисията ми щеше да бъде провалена и можеха да ме изпратят в затвора, дори да ме екзекутират, ако бях проявил явно любопитство.

— Но като астроном, тя може да е знаела къде отиват. За малко да ти каже. „Ако ТИ знаеше…“ Виждаш ли? Тя е знаела и ако ти също знаеше…

Фишър не прояви интерес.

— След като не ми каза какво знае, не мога да ти го кажа.

— Сигурен ли си? Някакви случайни забележки, които тогава са ти се сторили незначителни? Все пак ти НЕ СИ астроном и може да не си разбрал нещо, което ти е казала. Спомняш ли си да е споменавала нещо, което да те е озадачило?

— Не мога да си спомня такова нещо.

— Помисли! Възможно ли е Космическата Сонда да е открила планетна система около едната или и двете подобни на Слънцето звезди на Алфа Кентавър?

— Не знам.

— Или планети около която и да е звезда?

Фишър сви рамене.

— Помисли! — каза настойчиво Уайлър. — Възможно ли е това да е означавало, „Ти мислиш, че отиваме към Алфа Кентавър, но около нея обикалят планети и ще отидем там.“ Или може би, „Ти мислиш, че отиваме към Алфа Кентавър, но ние отиваме към друга звезда, където е сигурно, че ще има подходяща планета.“ Или нещо от този род.

— Нямам представа.

Гаранд Уайлър стисна плътните си устни.

— Ето какво, Крайл, приятелю. Сега ще се случат три неща. Първо ще трябва отново да минеш на разпит. Второ, предполагам, че ще трябва да убедим Колонията Серес да ни позволи да използуваме техния телескоп на астероидите, за да прегледаме много внимателно всички звезди на сто светлинни години от Слънчевата Система. И трето, трябва да накараме нашите специалисти по хиперпространството бързо да се заловят за работа. Само гледай дали няма да стане така.

Понякога, все по-рядко с течение на времето, (поне така му се струваше) Дженъс Пит намираше време да се облегне в стола си, да се уедини мълчаливо и просто да се отпусне. Това бяха мигове, в които не беше нужно да дава заповеди, да приема информация, да взима неотложни решения, да посещава ферми, да прави инспекции, да прониква в космоса, да се среща с хора, да изслушва, да възпира някого, да насърчава…

И винаги в такива моменти Пит си позволяваше крайния лукс, който изискваше най-малко усилия — самосъжалението.

Въпреки това не би заменил работата си за нищо друго. Беше отдал целия си живот, за да стане Губернатор, защото считаше, че никой не би могъл да управлява Ротор като него; и сега, след като вече беше Губернатор, продължаваше да мисли така.

Но защо не можеше да намери поне един сред всичките глупаци на Ротор, който да притежава неговата далновидност. От Отпътуването бяха изминали четиринадесет години, но все още никой не можеше да види неизбежното, дори след като той подробно им го беше обяснил.

Някой ден, вероятно скоро, някой в Слънчевата Система ще открие хиперпространствения метод, както това направиха специалистите по хиперпространството на Ротор — може би дори в по-сполучлива форма. Някой ден човечеството, стотиците и хилядите му Колонии, милиони и милиарди хора ще отпътуват към Галактиката, за да я завладеят и това ще бъдат жестоки времена.

Галактиката наистина е огромна. Колко пъти беше чувал това? А отвъд нея има други Галактики. Но човечеството няма да се разпръсне равномерно. Винаги, винаги ще има звездни системи, които по някаква причина ще са по-добри от други и за които хората ще се карат и бият. Ако съществуват десет звездни системи и десет колонизиращи групи хора, всички те ще се отправят към една единствена звездна система.

Рано или късно ще открият Немезида и колонизаторите ще пристигнат. Как ще оцелее Ротор тогава?

Само ако има колкото е възможно повече време, ако създаде една силна цивилизация и ако се разрасне значително. Ако има достатъчно време, ще може да разшири властта си над няколко близки звезди. Ако не, достатъчна ще е само Немезида — но тя трябва да стане непревземаема.

Пит не мечтаеше за завладяване на Вселената, нито за завладяването на каквото и да било. Той искаше да има един остров на спокойствие и сигурност, когато Галактиката пламне в хаоса на противоречиви амбиции.