Айзък Азимов - Немезида

… Още по-близо до Немезида. Сега с невъоръжено око Еритро се виждаше като голяма сфера, до него беше издутият Мегас, а Немезида беше от другата страна на Колонията. Ротор беше нагодил скоростта си така, че да се движи успоредно с Еритро, на който през телескоп се виждаха разпокъсаните облаци със спираловидни форми, присъщи за планета с температура и атмосфера подобни на земните и следователно се предполагаше, че тя притежава климат, който поне донякъде прилича на земния.

— Няма светлини на тъмната страна на Еритро, — каза Инсиня. — Това сигурно те радва, Дженъс.

— Предполагам, че липсата на светлина е несъвместима със съществуването на технически развита цивилизация.

— Наистина е така.

— Позволи ми тогава да вляза в ролята на адвокат на дявола, — каза Пит. — При наличието на червено слънце и слаба светлина няма ли и светлината, която цивилизацията произвежда да е слаба?

— Може да е слаба във видимата част на спектъра, но Немезида излъчва силна инфрачервена светлина и се очаква, че изкуствената светлина ще е също така силна. Но инфрачервената светлина, която долавяме, е от планетата. Тя се наблюдава почти равномерно по цялата повърхност, докато изкуствената светлина щеше да е концентрирана изключително в населените райони.

— Значи няма технически развита цивилизация, Юджиния. Забрави тази възможност, — весело рече Пит. — Това може би прави Еритро не толкова интересен в някои отношения, но не вярвам да искаш да се срещнем с равна на нас или по-напреднала цивилизация. Щеше да се наложи да се отправим надругаде, а няма къде да отидем; дори да имаше, нямаше да ни стигнат енергийните запаси. А така можем да останем тук.

— Все пак атмосферата е богата на кислород, така че е сигурно, че на Еритро има живот. Липсва само технически развита цивилизация. Това означава, че ще трябва да слезем на планетата и да изследваме живота там.

— Защо?

— Как защо, Дженъс? Ако там има друг вид живот, който е съвършено различен от живота на Земята, това ще бъде златна мина за нашите биолози.

— Разбирам. Говориш за научна любознателност. Е, предполагам, че животът там няма да избяга. По-късно ще имаме много време за него. Всяко нещо по реда си.

— Какво маже да бъде по-важно от изследването на съвършено непознати форми на живот?

— Бъди разумна, Юджиния. Първо трябва да се установим тук. Трябва да построим други Колонии. Трябва да създадем едно многобройно и добре организирано общество, много по-хомогенно, сговорно и миролюбиво, от което и да е в Слънчевата Система.

— За това ще ни бъдат необходими материали. Това отново ни връща към Еритро, където ще трябва да изследваме формите на живот…

— Не, Юджиния. В настоящия момент ще ни излезе прекалено скъпо да се приземим на Еритро и отново да отлетим, ако вземем под внимание гравитационното му поле. Силата на гравитационните полета на Еритро и Мегас — не забравяй Мегас — е доста голяма дори тук, в космическото пространство. Един от нашите хора я изчисли. Ще ни бъде трудно да се снабдим с материали дори от астероидния пояс, но ще бъде по-лесно, отколкото да ги взимаме от Еритро. Всъщност, ще бъде по-изгодно да се установим в астероидния пояс. Ще построим Колониите в астероидния пояс.

— Нима предлагаш да пренебрегнем Еритро?

— За известно време, Юджиния. Когато станем силни, когато нараснат енергийните ни запаси, когато обществото ни е стабилно и се разраства, ще имаме достатъчно време да изследваме живота на Еритро или може би необикновените химични явления там.

Пит се усмихна на Инсиня утешително и с разбиране. Той знаеше, че второстепенният въпрос за Еритро трябва да се отложи колкото е възможно по-дълго. След като там нямаше технически развито общество, то неговият живот и ресурси можеха да почакат. Истинският враг бяха преследващите ги орди от Слънчевата Система.

Защо другите не можеха да разберат какво трябва да се направи? Защо толкова лесно отклоняваха вниманието си в безполезни неща?

Как можеше да си позволи някой ден да умре и да изостави глупаците без закрила?

И сега, дванадесет години след като се разбра, че на Еритро не съществува технически развита цивилизация, дванадесет години, през които от Земята не бяха пристигнали Колонии, за да унищожат новия свят, който постепенно се изграждаше, Пит можеше да се наслаждава на тези редки мигове на спокойствие. И все пак, дори в тези редки мигове, се прокрадваха съмнения. Той се питаше дали нямаше да бъде по-добре за Ротор, ако се беше придържал към първоначалното си решение — ако не бяха останали в орбита около Еритро и ако не беше построен Куполът на Еритро.