Айзък Азимов - Немезида

— Но пътят й ще се измени леко и с изминаването на светлинните години разстоянието ще се увеличи и може би Немезида ще премине достатъчно далече от Земята, за да не я унищожи.

Уендел каза:

— Ами…

— Може ли да се направи нещо такова? — попита Левърет.

— Бихме могли да опитаме. Един астероид, който се движи с нормална скорост, преминава в хиперпространството за една тримилионна част от секундата, след което се появява обратно в пространството на хиляди мили. Астероидите могат да обикалят около Немезида и винаги да преминават в хиперпространството от едната й страна. — За момент той потъна в размисъл. След това, сякаш да се защити, каза: — Сигурно и сам щях да се сетя за това след известно време.

— Заслугата и така е твоя. В края на краищата Марлейна взе идеята от теб — каза Дженар.

Той се обърна към останалите трима и каза:

— Е, господа, освен ако нещо не се обърка, нека забравим за възможността да използваме Еритро като временна станция, която той и без друго не би допуснал. Няма да е необходимо да се занимаваме с евакуирането на Земята, ако се научим да използваме гравитационното отблъскване правилно и пълноценно. Мисля, че положението значително се подобри благодарение на Марлейна.

— Чичо Сийвър — каза Марлейна.

— Да, скъпа.

— Много ми се спи.

Теса Уендел погледна Крайл Фишър сериозно.

— През цялото време си повтарям „Ти се върна“. Някак си не вярвах, че ще се върнеш, щом разбрах, че си намерил роторианците.

— Марлейна беше първият човек — съвсем първият човек, когото видях.

Той стоеше загледан в нищото и Уендел го остави на мира. Той трябваше да премисли всичко. Имаха достатъчно много неща, над които да помислят.

Щяха да вземат и един човек от Ротор: Рене Д’Обисон, неврофизик. Преди двадесет години тя беше работила в една болница на Земята. Със сигурност щеше да има хора, които я помнят и ще я познаят. Сигурно имаше архиви, които да послужат за нейното идентифициране. И тя щеше да е живото доказателство за това, което са направили.

Шао-Ли Уу също се беше променил. Той беше пълен с планове как да се използва гравитационното отблъскване, за да отклони движението на Звездата Съсед. Сега той я наричаше Немезида, но ако успееше да изготви план за да я отмести дори съвсем малко, тя може би нямаше вече да бъде Земната Немезида.

Шао-Ли Уу беше станал по-скромен. Не искаше за себе си признанието за това откритие и Уендел намираше това за абсолютно невероятно. Той твърдеше, че проектът е бил изработен на конференция и отказваше да каже нещо повече.

Освен това, той беше твърдо решен да се върне в системата на Немезида — не само за да ръководи проекта. Той искаше да бъде там. „Ако трябва, ще отида пеша“ — казваше той.

Уендел усети, че Фишър я гледа леко намръщен.

— Защо не вярваше, че ще се върна, Теса?

Тя реши да бъде делова.

— Жена ти е по-млада от мен, Крайл и не би пуснала дъщеря ти. Бях сигурна в това. И като знам колко отчаяно искаше да бъдеш с дъщеря си, си помислих…

— Че ще остана с Юджиния, защото това е единствения начин?

— Нещо такова.

Фишър поклати глава.

— Това нямаше да стане независимо от всичко. Отначало я помислих за Роузан — сестра ми. Най-вече заради очите, а и в други неща приличаше на Роузан. Но тя беше много повече от Роузан. Теса, тя не беше човек, не е човек. По-късно ще ти обясня. Аз…

Той поклати глава.

— Нищо, Крайл — каза Уендел. — Ще ми обясниш, когато пожелаеш.

— Това не беше напразно. Видях я. Жива е. Добре е. И в края на краищата предполагам, че не съм искал нищо повече. Някак си след преживяното Марлейна стана… просто Марлейна. До края на живота си, Теса, искам единствено теб .

— Примиряваш се с това, което имаш, а, Крайл?

— А това е нещо прекрасно, Теса. Ще се разведа официално. Ще се оженя за теб официално. Ще оставя Ротор и Немезида на Шао-Ли Уу, а ние с теб можем да останем на Земята или на която Колония пожелаеш. Ще имаме добри пенсии и можем да оставим Галактиката и нейните проблеми на други. Ние направихме достатъчно, Теса. Ако, разбира се, това е и твое желание.

— Нямам търпение, Крайл.

Един час по-късно те все още стояха прегърнати.

— Толкова се радвам, че не бях там — каза Юджиния Инсиня. — През цялото време мисля за това. Бедната ми Марлейна. Сигурно много се е страхувала.

— Да, така е. Но тя успя, направи възможно спасяването на Земята. Сега вече дори Пит не може да направи нищо. В известен смисъл цялата му досегашна работа изгуби смисъла си. Не само, че няма смисъл в целият му проект за тайно изграждане на нова цивилизация, но се налага да ръководи проекта за спасяването на Земята. Налага му се. Ротор вече не е тайна. Може да бъде достигнат по всяко време и всяка част от човечеството, на Земята или не, ще се обърне срещу нас, ако не се присъединим отново към човешкия род. Това нямаше да стане без Марлейна.