Айзък Азимов - Немезида

Той каза учтиво:

— Може би е по-добре да се видим с младата дама.

— Налага се — каза Дженар. — На този свят поне желанията на тази млада дама са закон.

— Не! — каза Марлейна така силно, че прозвуча почти като писък. — Не можете да направите това!

— Какво не можем да направим? — попита Левърет и белите му вежди се свиха към бръчката помежду им.

— Да използвате Еритро за временна станция… или за каквото и да е.

Левърет я гледаше гневно и устните му се разтеглиха сякаш се канеше да каже нещо, но Шао-Ли Уу се намеси.

— Защо не, млада госпожице? Това е един празен и неизползван свят.

— Не е празен. Не е неизползван, чичо Сийвър, кажи им.

Дженар каза:

— Това, което Марлейна иска да каже е, че Еритро се обитава от безброй много фотосинтезиращи прокариотни клетки. Това е причината в атмосферата му да има кислород.

— Много хубаво — каза Шао-Ли Уу. — Какво променя това?

Дженар се покашля.

— Взети поотделно, клетките са съвсем примитивни, малко над нивото на вирусите, но стана ясно, че те не могат да бъдат разглеждани поотделно. Взети заедно, те образуват невероятно сложен организъм. Те опасват цялата планета.

— Организъм? — Шао-Ли Уу запази учтивия тон.

— Цялостен организъм, който Марлейна нарича с името на планетата, тъй като те са така тясно свързани.

— Сериозно ли говорите? — каза Шао-Ли Уу. — Откъде знаете за този организъм?

— Предимно от Марлейна.

— От тази млада дама — каза Шао-Ли Уу — която може да е… истеричка?

Дженар вдигна пръст.

— Не казвайте срещу нея нищо сериозно. Не съм сигурен дали Еритро — организмът — има чувство за хумор. Знаем предимно от Марлейна, но не само от нея. Когато Солтейд Левърет стана, за да излезе, беше съборен. Когато вие се изправихте преди малко, може би също, за да си тръгнете, явно не се почувствахте добре. Това са реакциите на Еритро. Той закриля Марлейна, като влияе директно върху съзнанието ни. В ранните ни дни на този свят той непреднамерено причини малка епидемия от психически заболявания, която ние нарекохме Епидемията на Еритро. Боя се, че ако пожелае, може да предизвика непоправими психически увреждания и ако пожелае, може да убива. Моля ви, да не подлагате това на проверка.

Фишър каза:

— Искаш да кажеш, че не Марлейна е…

— Не, Крайл, Марлейна има определени способности, но не такива, че да причинява болка. Еритро е опасният.

— Как можем да го направим безопасен? — попита Фишър.

— Като начало, ако слушаме учтиво Марлейна. Освен това нека аз разговарям с нея. Еритро поне ме познава. И можете да ми вярвате като казвам, че искам Земята да се спаси. Нямам желание да причинявам смъртта на милиарди хора.

Той се обърна към Марлейна.

— Нали разбираш, Марлейна, че Земята е в опасност? Майка ти ти показа, че с приближаването си Немезида може да унищожи Земята.

— Знам това , чичо Сийвър — каза Марлейна с отчаян глас. — Но Еритро принадлежи на себе си.

— Може би иска да бъде споделен, Марлейна. Той позволява на Купола да остане на планетата. Ние изглежда не му пречим.

— Но в Купола няма и хиляда души, а и те стоят в Купола — Еритро няма нищо против Купола, защото това му позволява да изследва човешкия разум.

— Когато земляните дойдат, ще има още по-голяма възможност.

— Осем милиарда?

— Не, не всичките осем милиарда. Те ще се заселват тук за кратко, след което ще продължават наникъде. Само част от населението ще се намира тук наведнъж.

— Това ще бъдат милиони хора. Сигурна съм. Не можеше да ги наблъскате всичките в един купол и да им доставяте храна и вода, и всичко необходимо. Ще трябва да ги разположите по Еритро и да го тераформирате. Еритро няма да го понесе. Той ще трябва да се защити.

— Сигурна ли си?

— Ще трябва да го направи. Ти не би ли?

— Това ще означава смърт за милиарди хора.

— Аз не мога да променя това. — Тя стисна устни, след това добави — Има друг начин.

Левърет каза грубо:

— За какво говори това момиче? Какъв друг начин?

Марлейна хвърли един поглед по посока на Левърет, след което се обърна към Дженар.

— Аз не знам — Еритро знае. Поне — поне казва, че знанието за него е тук, но той не може да го обясни.

Дженар вдигна и двете си ръце, за да възпре евентуалния порой от въпроси.

— Нека аз да говоря.

След това каза много тихо.

— Марлейна, бъди спокойна. Безсмислено е да се притесняваш за Еритро. Знаеш, че той може да се защитава от всичко. Кажи ми какво имаш предвид като казваш, че Еритро не може да го обясни.