Айзък Азимов - Немезида

Марлейна дишаше тежко и се задъхваше.

— Еритро знае, че знанието е тук, но той няма човешкия опит, човешката наука, човешки начини на мислене. Той не го разбира.

— Знанието е в главата на някой от нас?

— Да, чичо Сийвър.

— Не може ли да сондира съзнанията ни?

— Ще ги нарани. Може да сондира моето съзнание без да го нарани.

— Надявам се — каза Дженар — но в теб ли е знанието?

— Разбира се, че не. Но той може да използва моето съзнание като сонда към останалите. Твоето. На баща ми. Всички.

— Това безопасно ли е?

— Еритро смята, че е безопасно, но… о, чичо Сийвър, страх ме е.

— Това несъмнено е лудост — каза Шао-Ли Уу и Дженар сложи пръст на устните си.

Фишър беше на крака.

— Марлейна, не трябва…

Дженар му махна яростно с ръка.

— Нищо не можеш да направиш, Крайл. Милиарди хора са подложени на риск — през цялото време говорим за това и трябва да позволим на този организъм да направи каквото може. Марлейна.

Очите на Марлейна бяха обърнати нагоре. Тя изглеждаше в транс.

— Чичо Сийвър — каза тя — дръж ме.

Залитайки, почти падайки, тя се приближи към Дженар, който я хвана здраво.

— Марлейна… Успокой се… Всичко ще бъде наред.

Той седна внимателно на стола с неподвижното й тяло в ръце.

Приличаше на тиха светлинна експлозия, която заличи света. Нищо не съществуваше отвъд себе си.

Дженар дори не осъзнаваше, че е Дженар. И личността не съществуваше. Съществуваше единствено една безкрайно сложна сияйна мъглявина, която се разпростираше и се разделяше на тънки снопове, поемащи в себе си нейната безкрайна сложност. Завъртя се, отдалечи се и след това се разгърна като се приближи отново. Това се повтаряше, хипнотизираше, като нещо безкрайно, което винаги е съществувало и ще съществува.

Безкрайно падаща в някакъв отвор, който с приближаването си се разширяваше без да става по-широк. Непрекъснато изменение, което не води до промяна. Малки взривове, разгръщащи се в нова сложност.

Отново и отново. Без звук. Без чувство. Без образ дори. Съзнание за нещо със свойствата на светлина, което не е светлина. Това беше разумът, разбиращ себе си. Това беше самосъзнаването на съзнанието.

След това болезнено — ако във Вселената съществуваше болка — и с ридание — ако във Вселената съществуваше звук — започна да избледнява и да се върти, и да се изтегля все по-бързо и по-бързо докато се превърна в точка светлина, която проблесна и изчезна.

Съществуването на Вселената беше натрапчиво.

Шао-Ли Уу се протегна и каза:

— Някой друг изпита ли същото?

Фишър кимна.

Левърет каза:

— Е, аз повярвах. Ако това е лудост, тогава всички сме луди.

Но Дженар все още държеше Марлейна и се бе навел над нея. Тя дишаше неравномерно.

— Марлейна, Марлейна.

Фишър се бе изправил с усилие.

— Добре ли е тя?

— Не знам — промълви Дженар. — Жива е, но това не е достатъчно.

Тя отвори очи. Беше вперила в Дженар празен, невиждащ поглед.

— Марлейна — отчаяно пошепна Дженар.

— Чичо Сийвър — тихо отвърна тя.

Дженар отпусна дъха си. Поне го беше познала.

— Не мърдай — каза той. — Почакай докато всичко премине.

— То вече премина. Толкова се радвам , че свърши.

— А ти добре ли си?

Тя замълча за миг, след това каза:

— Да, чувствам се добре. Еритро казва, че съм добре.

— Откри ли скритото знание, което трябва да имаме? — попита Шао-Ли Уу.

— Да, Д-р Шао-Ли Уу, открих го. — Тя прокара ръка по влажното си чело. — Всъщност вие сте този, в когото се намира.

— Аз? — каза Шао-Ли Уу разпалено. — Какво е то?

— Аз не го разбирам — каза Марлейна. — Може би вие ще го разберете, ако ви го опиша.

— Какво да ми опишеш?

— Нещо, свързано с гравитация, която отблъсква вместо да привлича.

— Да, гравитационното отблъскване — каза Шао-Ли Уу. — Това е свързано със свръхсветлинния полет. — Той пое дълбоко дъх и тялото му се изпъна. — Аз направих това откритие.

— В такъв случай — каза Марлейна — ако преминете близо до Немезида със свръхсветлинна скорост, ще има гравитационно отблъскване. Колкото по-бързо прелетите, толкова по-силно ще бъде отблъскването.

— Да, корабът ще бъде отблъснат.

— А Немезида няма ли да бъде отблъсната в обратна посока?

— Да, обратно пропорционално на масата, но преместването на Немезида ще бъде неизмеримо малко.

— А ако това се повтаря стотици години?

— Преместването на Немезида пак ще е съвсем малко.