Айзък Азимов: Космически скитник

— Естествено. С нея трудно се експериментира.

Дейвид бе завършил колежа с най-високия регистриран успех. Той успя да направи оригинални изследвания в областта на биофизиката на хабилитационно равнище. Беше най-младият човек, предлаган някога за пълноправен член на Научния съвет.

За Конуей всичко това означаваше тежка загуба. Преди четири години той бе избран за председател на Съвета — чест, за която би дал живота си. Все пак знаеше, че ако Лорънс Стар беше жив, изборът щеше да падне върху него.

С младия Дейвид Стар бе имал само случайни контакти, защото да бъде човек председател на Съвета означаваше да няма друг живот освен неотложните проблеми на цялата галактика. Дори на упражненията във връзка с дипломната му работа видя Дейвид само от разстояние. През последните четири години бе говорил с него само четири пъти.

Затова когато чу да се отваря вратата, сърцето му силно заби. Той се обърна и се отправи с бързи крачки да ги посрещне на вратата.

— Добре дошли, Гъс, старче, и ти, момчето ми — стисна ръцете им той.

Измина цял час. Беше се стъмнило съвсем, когато спряха да говорят за себе си и насочиха разговора към Вселената.

Пръв започна Дейвид.

— Днес за първи път видях, чичо Хектор — каза той. — Знаех достатъчно, за да предотвратя паниката, но бих желал да знам достатъчно, за да предотвратя и отравянето.

— Никой не знае толкова много — рече тъжно Конуей. — Предполагам, Гъс, че пак е причинено от марсиански продукт.

— Няма начин да се разбере, Хектор, но е замесен сорт марсианска слива.

— Предполагам, че ще ми кажете всичко, което е позволено да знам по този въпрос — каза Дейвид.

— То е съвсем малко — започна Конуей. — В последните четири месеца са умрели около двеста души след консумиране на продукти, отглеждани на Марс. Отровата е неизвестна, а симптомите са на неизвестна болест. Настъпва бърза и пълна парализа на нервите, контролиращи диафрагмата и гръдните мускули, което води до парализа на дробовете и след пет минути до фатален край… Но работата е по-дълбока, отколкото изглежда. В няколкото случаи, при които успяхме да стигнем до жертвите навреме, ние се опитахме да им приложим изкуствено дишане, както направи ти, и дори с апарат. Но те все пак умряха за пет минути. Сърцето също е засегнато. Аутопсиите не показаха нищо освен бърза дегенерация на нервите.

— Какво се знае за храната, която ги е отровила? — попита Дейвид.

— В задънена улица сме — отвърна Конуей. — Отровената порция е винаги изцяло консумирана, а продукти от същия вид на масата или в кухнята няма. Хранили сме с тези продукти животни и дори доброволци. Съдържанието в стомасите на умрелите хора дава неясни резултати.

— Тогава откъде знаете, че това е хранително отравяне?

— Многократните случаи на смърт след консумация на марсиански продукт, без да е познато изключение, е повече от съвпадение.

— И очевидно това не е заразно — отбеляза замислено Дейвид.

— Не е. Благодаря на звездите, че не е. Но и така е достатъчно лошо. Досега го пазехме доколкото можем в мълчание, при пълното сътрудничество от страна на Планетната полиция. При двеста случая за четири месеца сред цялото население на Земята процесът е все още управляем, но скоростта на разпространение може да се увеличи. Ако хората на Земята усетят, че всяка хапка марсианска храна може да се окаже за тях последната, последствията биха били ужасни. Дори да посочим, че смъртните случаи са само петдесет на месец при население пет милиарда, всеки може да си помисли, че със сигурност ще бъде един от тези петдесет.

— Да — съгласи се Дейвид — и тогава пазарът на хранителните продукти от Марс ще рухне. Това би се отразило зле на марсианските земеделски синдикати.

— Това е положението! — сви рамене Конуей, отхвърляйки настрана проблема за земеделските синдикати като нещо неподходящо за момента. — Не виждаш ли нищо друго?

— Виждам, че собственото земеделие на Земята не може да изхрани пет милиарда души.

— Точна така. Не можем да минем без храна от другите планети. Само след шест седмици хората ще започнат да умират от глад. Все пак ако хората се страхуват от марсианска храна, никой не може да предотврати това и не зная колко дълго може да се отлага решението на въпроса. Всяка нова смърт е нов кризисен момент. Дали точно тази смърт няма да бъде обявена по теленовините? Ще излезе ли истината наяве? И на всичко отгоре се появи теорията на Гъс.

— Сигурен съм, Дейвид — започна д-р Хенри, който се бе облегнал назад и тъпчеше грижливо лулата си с тютюн, — че тази епидемия от хранителни отравяния не е естествен феномен. Твърде е разпръсната. Един ден засяга Бенгалия, следващия ден е в Ню Йорк, а по-следващия — в Занзибар. Мисля, че зад нея се крие нечий замисъл.