Айзък Азимов - Голямото слънце на Меркурий

— Не съвсем — отвърна Лъки. — Но аз попитах за д-р Майндс.

— Точно така — започна замислено астрономът. — Той е един приятен млад човек, бих казал напълно компетентен, но нервен, много нервен. Твърде лесно се обижда. Това се проявяваше с течение на времето. Изпълнението на неговия проект не вървеше много добре и това малко ни затрудняваше. Жалко, бих казал. Иначе е приятен млад човек. Аз съм му началник, разбира се, докато е тук, в купола, но на практика не му се бъркам в работата. Неговият проект не е свързан с нашата обичайна дейност в обсерваторията.

— А какво е мнението ви за Джонатан Ъртейл?

Старият астроном се спря за момент.

— Какво точно?

— Как е дошъл тук?

— Не ми се говори за този човек — отвърна Пивърейл.

Известно време продължиха да вървят мълчаливо. Лицето на астронома беше намръщено.

— Има ли други външни лица в купола? — попита Лъки. — Тук сте вие и вашите хора, Майндс и неговите хора и Ъртейл. Има ли още някой?

— Лекарят, разбира се. Доктор Гардома.

— Не е ли от вашите?

— Е, той е лекар, а не астроном. Изпълнява служба, която е необходима в купола и не може да се поеме от машини. Той се грижи за нашето здраве. Тук е отскоро.

— От кога по-точно?

— Смени нашия стар лекар след изтичането на едногодишния му срок. Доктор Гардома пристигна със същия кораб, който докара и групата на Майндс.

— Едногодишен срок? Обичайно ли е това за лекарите тук?

— Дори и за повечето от другите. Трудно се задържат за постоянно, а е тежко да се обучи един човек и след това да напусне. Но Меркурий не е лесно място за живеене и често се налага да сменяме хората.

— И колко души сте приели за последните шест месеца?

— Вероятно двадесет. Точната цифра е записана в нашите документи, но приблизително са двадесет.

— Самият вие сигурно сте тук от доста време.

— От много години — отвърна със смях астрономът. — Не ми се мисли колко са много. А доктор Кук, моят помощник-директор, е тук от шест години. Разбира се, често ползуваме отпуски… Е, ето я и вашата стая, джентълмени. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте и ми се обадете.

Бигман се огледа наоколо. Стаята беше малка, но съдържаше две легла, прибиращи се в една ниша в стената, когато не се използуваха; два стола, за които важеше същото; една комбинация стол-бюро; малък клозет и в съседство с него — баня.

— Хей! — възкликна той. — Във всеки случай, това е много по-добро от кораба, а?

— Не е лошо — съгласи се Лъки. — Вероятно е едно от най-добрите им жилищни помещения.

— Защо не? — каза Бигман. — Допускам, че знае кой си.

— Не мисля, че знае, Бигман — отвърна Лъки. — Той смята, че съм субтемпорален инженер. Знае само, че ме е изпратил Съветът.

— Всеки знае кой си — възрази Бигман.

— Не всеки. Майндс, Гардома и Ъртейл… Слушай, Бигман, защо не идеш да се изкъпеш? А аз ще поръчам малко храна и ще им кажа да ми донесат от „Светкавичния Стар“ куфарчето с инструменти.

— На драго сърце — отвърна весело Бигман.

Бигман пееше високо под душа. Както обикновено в един безводен свят водата за къпане се поставяше под режим със строго предупреждение на стената за позволеното количество. Но Бигман беше роден и израснал на Марс. Той изпитваше огромно уважение към водата и не можеше да си позволи да я разхищава. И така Бигман използуваше дезинфекционното средство обилно, водата пестеливо и пееше високо. После пристъпи към сушителя с принудителна циркулация на горещ въздух, който гъделичкаше тялото му със своите струи, а той се пляскаше с ръце, за да подсили ефекта.

— Хей, Лъки — подвикна Бигман, — храната на масата ли е? Гладен съм.

Той чуваше тихия говор на Лъки, но не можеше да различи нито дума.

— Хей, Лъки — подвикна повторно той и излезе от банята. На масата имаше две димящи блюда с печено говеждо и картофи (леката острота на аромата показваше, че поне месото бе наистина една имитация от мая от морските градини на Венера). Лъки обаче не ядеше, а седеше на леглото и говореше по домофона.

Д-р Пивърейл гледаше втренчено от екрана на приемника.

— Е, в такъв случай, всички ли знаеха, че това ще бъде нашата стая? — попита Лъки.

— Не всички, но аз наредих да подготвят стаята ви по общата радиоуредба. Доколкото разбирам, няма причина за секретност. Предполагам, че всеки би могъл да чуе. Още повече, че вашата стая е една от запазените за важни гости. Това не е тайна.

— Разбирам. Благодаря ви, сър.

— Нещо нередно ли има?

— Няма нищо нередно — отвърна Лъки с усмивка и прекъсна връзката. Усмивката му изчезна и той се умисли.