Айзък Азимов - Луните на Юпитер

Лицето на Панър върху екрана на видеофона сякаш мигновено застина.

— Не! Господи, аз възнамерявах да ви кажа! Не можем да открием Съмърс.

— Ред Съмърс? — извика внезапно развълнуван Бигман. — Този убиец! Лъки…

— Не бързай, Бигман — прекъсна го Лъки. — Доктор Панър, вие искате да кажете, че Съмърс не е в кабината си, така ли?

— Няма го никъде. Ако не беше невъзможно, бих казал, че не е на борда.

— Благодаря ви — каза Лъки и се пресегна, за да прекъсне връзката. — Е, командире?

— Слушай, Лъки — обади се Бигман. — Спомняш ли си, когато веднъж ти казах, че го срещнах да излиза от двигателния отсек? Какво е правил там?

— Сега вече знаем какво — отвърна Лъки.

— И знаем достатъчно, за да го арестуваме — добави пребледнял от гняв командирът. — Ние ще се приземим на Йо и…

— Почакайте — каза Лъки. — Всяко нещо с времето си. Има и по-важни работи от един предател.

— Какви са те?

— Въпросът с робота.

— Той може да почака.

— По-скоро не може. Командире, вие казахте, че всички хора са рапортували, че са на борда на „Юпитерианска луна“, преди да напуснем Йо. Ако е така, тогава очевидно рапортът е бил фалшив.

— Е?

— Аз мисля, че трябва да намерим източника на фалшивия рапорт. Робот не може да направи саботаж на кораб, но ако го е направил човек без знанието на робота, би било много просто последният да му помогне да остане извън кораба, ако се поиска от него това.

— Искате да кажете, че отговорен за фалшивия рапорт е роботът ли?

Лъки замълча. Опитваше се да не позволи на надеждата или победоносното чувство да нараснат твърде много у него, но все пак доводът изглеждаше съвършен.

— Изглежда, че е така — каза той.

— Тогава майор Левинсън — каза командирът и очите му помръкнаха. — И все пак смятам, че това е невъзможно.

— Какво смятате, че е невъзможно? — попита Лъки.

— Че майор Левинсън е робот. Той е човекът, който е приел рапорта. Той отговаря за нашата архива. Познавам го добре и се кълна, че той не може да е робот.

— Ние ще го разпитаме, командире. И едно нещо… — Лицето на Лъки придоби мрачно изражение. — Не го обвинявайте, че е робот, не го питайте дали е робот, дори не му загатвайте, че би могъл да бъде робот. Не правете нищо, което може да го накара да се почувствува заподозрян.

— Защо не? — попита командирът.

— Сириусианите имат начин да защищават роботите си. Откритото подозрение може да задействува някакво устройство в майора, което да предизвика експлозия, ако той наистина е робот.

— Господи! — изпуфтя командирът.

Напрежението, което беше общо за всички хора на борда на „Юпитерианска луна“, бе дало своето отражение и върху майор Левинсън, но той стоеше по военному мирно.

— Да, сър — каза той.

— Съветник Стар има да ви зададе няколко въпроса — каза предпазливо командирът.

Майор Левинсън отмести погледа си към Лъки. Той беше много висок, по-висок дори от Лъки, светлокос, синеок и с продълговато лице.

— Всички мъже са рапортували на борда на „Юпитерианска луна“ непосредствено преди отлитането от Йо, а вие сте приели тези рапорти — започна Лъки. — Така ли е, майоре?

— Да, сър.

— Видяхте ли лично всеки един човек?

— Не, сър. Използувах видеофона за вътрешна връзка. Всеки човек отговори от работното си място или от кабината си.

— Всеки човек ли? Чухте ли гласа на всеки? На всеки един от тях лично?

— Така предполагам. — Майор Левинсън изглеждаше озадачен. — Всъщност това са неща, които човек запомня.

— Моля ви, много е важно да си спомните.

— Е, тогава почакайте — майорът сбърчи чело и наведе глава. — Започвам да си спомням. Норич отговори вместо Съмърс, защото Съмърс бил в банята. — После Левинсън внезапно се развълнува. — Чакайте, точно сега всички го търсят!

— Това няма значение, майоре — вдигна ръка Лъки. — Бихте ли намерили и довели тук Норич?

Норич влезе, воден за ръка от майор Левинсън. Изглеждаше объркан.

— Командире — каза той, — изглежда не могат да открият Ред Съмърс. Какво му се е случило?

Лъки изпревари отговора на командира.

— Опитваме се да установим това — каза той. — Вие ли рапортувахте присъствието на Съмърс, когато майор Левинсън е проверявал дали всички са на борда преди да напуснем Йо?

Слепият инженер се изчерви.

— Да — притеснено отвърна той.

— На майора сте казали, че Съмърс е в банята. Там ли е бил наистина?

— Ами… не, не беше там, Съветнико. Излезе за малко от кораба, за да прибере нещо от уредите, което беше забравил. Не искаше командира да му трие сол на главата, извинете, сър,за лекомислието му, и ме помоли да го прикрия. Каза, че ще се върне доста преди да излетим.