Айзък Азимов - Луните на Юпитер

— Всички по местата си. Ще проведем пробно пускане — каза той.

Не беше спал четиридесет часа. Другите работиха на смени, но той не бе спрял нито за да яде, нито за да спи.

Бигман, който се беше ограничил с неквалифициран труд — изпълняваше нареждания, отчиташе скали според давани указания и държеше лостове съгласно съответната инструкция, — нямаше какво да прави при пробното пускане. Нямаше нито работно място, нито задължения. Бродеше мрачно из кораба и търсеше Лъки. Накрая го намери в командната зала заедно с Донахю.

Лъки си беше свалил ризата и бършеше лицето и раменете си с голяма кърпа от пластопух.

— Корабът ще тръгне, Бигман — каза бодро той, щом го видя. — Скоро ще отлетим.

— Сега правим само пробно пускане, Лъки — отвърна Бигман.

— Корабът ще тръгне. Джим Панър направи чудеса.

— Съветник Стар, вие спасихте моя кораб — каза принудено командирът Донахю.

— Не, не. Панър заслужава похвалата. Мисля, че половината двигател се държи на медни жици и лепило, но ще работи.

— Знаете какво искам да кажа, Съветнико. Докарахте ни на Юпитер-5, когато ние, останалите, бяхме готови да се предадем и да изпаднем в паника. Вие спасихте моя кораб и аз ще докладвам изцяло този факт, когато застана пред военния съд на Земята, загдето не ви сътрудничих на Юпитер-9.

— Не мога да позволя това — каза Лъки и се изчерви от смущение. — Важно е членовете на Съвета да избягват публични изяви. Що се отнася до официалния доклад, вие сте командвали кораба през цялото време. Няма да бъде споменато за никакво действие от моя страна.

— Невъзможно. Не мога да си позволя да бъда похвален за направеното от вас.

— Ще ви се наложи. Това е заповед. И нека не говорим за военен съд.

Командир Донахю се изправи.

— Аз заслужавам военен съд — каза гордо той. — Вие ме предупредихте за присъствието на сириусиански шпионин. Аз не ви послушах и на кораба ми бе извършен саботаж.

— Аз също съм виновен — каза спокойно Лъки. — Бях на борда на кораба, а не успях да го предотвратя. Все пак, ако успеем да се завърнем със саботьора, няма изобщо да се повдига въпросът за военен съд.

— Саботьорът, разбира се, е робот. Вие ме предупредихте — каза командирът. — Как съм могъл да бъда толкова сляп!

— За съжаление все още не сте прогледнали. Саботажът не е извършен от робот.

— Не е извършен от робот ли?

— Един робот не може да направи саботаж на кораба. Това би навредило на хора и би означавало нарушение на първия закон.

— Той може да не е чувствувал, че причинява вреда — след като помисли малко, отвърна командирът.

— Всички на борда на кораба, включително хуманоидът, разбират от аграв. Роботът би знаел, че причинява вреда. Във всеки случай аз мисля, че ние знаем кой е саботьорът или ще узнаем всеки момент.

— Така ли? И кой е той, съветник Стар?

— Е, нека поразсъждаваме малко. Някой, извършил саботаж на космически кораб, при което, е сигурен, че корабът или ще се взриви, или ще падне върху Юпитер, би бил луд или фанатичен свръхчовек, ако остане на борда му.

— Да. Струва ми се, че е така.

— Откакто напуснахме Йо, въздушните шлюзове изобщо не са отваряни. В противен случай налягането на въздуха леко щеше да се понижи, а барометърът не е отчел понижения. Разбирате, че саботьорът не може да се е качил на кораба от Йо. Той е още там, ако вече не са го взели.

— Как биха могли да го вземат? Никой кораб освен този не може да отиде на Йо.

— Никой земен кораб — усмихна се мрачно Лъки.

— Нито сириусиански кораб — добави командирът.

— Сигурен ли сте?

— Да, сигурен съм — намръщи се командирът. — Всъщност, почакайте. Всеки рапортува, че е на борда, преди да напуснем Йо. Нямаше да тръгнем, ако някой не беше потвърдил присъствието си на кораба.

— В такъв случай всички продължават да са на борда.

— Така излиза.

— Добре — каза Лъки. — Панър беше наредил всички да бъдат по местата си по време на аварията. Местонахождението на всеки човек би трябвало да е уточнено и при пробния пуск. Обадете се на Панър и го попитайте дали някой липсва.

Командир Донахю се обърна към видеофона за вътрешна връзка и звънна на Панър.

Измина известно време, преди умореният глас на Панър да отговори.

— Тъкмо се канех да ви позвъня, командире — каза той. — Пробният пуск мина успешно. Можем да излитаме. Ако имаме късмет, двигателите ще издържат докато се върнем на Юпитер-9.

— Много добре — отвърна командирът. — Работата ви ще бъде оценена по заслуги. Междувременно всички хора ли са по местата си?