Айзък Азимов - Пръстените на Сатурн

За да стигне гледката до Лъки, бяха необходими две секунди. Той видя как задният край на „Космическа мрежа“ се нажежи до червено и цъфна като цвете от разтопен метал.

Бигман улови края на гледката и двамата с Лъки я наблюдаваха безмълвно, докато остатъците от кораба се охладиха.

— Така близо до Пръстените, макар и извън главната им маса, в Космоса има повече от припадащия му се дял свръхскоростно вещество — поклати глава Лъки.

— Може би е нямал повече енергия, за да отклони кораба от пътя на някое от тези парчета. Или може би две от тях са се устремили към него от леко различаващи се посоки. Във всеки случай той беше храбър мъж и умен враг.

— Не можах да разбера, Лъки. Какво е правел той?

— Дори сега ли не виждаш? Главното бе да не попадне в наши ръце, но не беше достатъчно да умре. Самият аз трябваше да се досетя по-рано. Най-важната му задача е била да предаде на Сириус откраднатата информация. Той не посмя да изпрати това, което може би представляваше хиляди думи информация, преследван от кораби, подслушващи неговия радиолъч. Принуден е бил да ограничи своето съобщение до най-същественото и да се погрижи капсулата да попадне в ръцете на сириусианците.

— Как би могъл да го направи?

— Това, което уловихме от неговото съобщение, съдържа сричките „орб“ — вероятно от „орбита“ — и „че хвър“, означаващо „вече хвърлена“.

Бигман улови ръцете на Лъки, а малките му пръсти се впиха дълбоко в здравите китки на другия.

— Той е хвърлил капсулата в Пръстените, така ли, Лъки? — попита Бигман. — Тя ще представлява камъче чакъл сред милион други камъчета подобно на песъчинка в пясъците на луната или капка вода в океана.

— Или като камъче чакъл в Пръстените на Сатурн — добави Лъки, — което е по-лошо от всичко.

— Започваме да търсим, нали? Сега веднага?

— Сега веднага! Щом е бил готов да даде координатите, знаейки че сме по петите му, значи е бил сигурен, че и сириусианците са наблизо… Свържи се с корабите и им кажи новината.

Бигман тъкмо се обърна към предавателя и бутонът за приемане засвятка. Радиото! Обикновена радиовръзка. Очевидно някой беше наблизо (със сигурност в Системата на Сатурн) и не изпитваше никакво желание за секретност, тъй като радиолъчът за разлика от субетерната връзка можеше съвсем лесно да се подслуша.

— Нека приемем съобщението, Бигман — каза присвивайки очи Лъки.

Прозвуча глас със следи от акцент, който удължаваше гласните и произнасяше отчетливо съгласните. Гласът беше сириусиански.

— …рате преди да бъдем принудени да ви вземем на абордаж и да ви арестуваме. Имате на разположение четиринадесет минути, за да потвърдите, че сте приели съобщението. — Последва едноминутна пауза. — От името на Централната служба ви нареждам да се идентифицирате, преди да бъдем принудени да ви вземем на абордаж и да ви арестуваме. Имате на разположение тринадесет минути, за да потвърдите, че сте приели съобщението.

— Потвърждаваме, че съобщението е прието — отвърна хладно Лъки. — Тук е „Светкавичният Стар“ от Земната федерация, движещ се мирно по орбита в пространството на същата. В това пространство не съществува друга власт освен тази на Федерацията.

След секунда или две мълчание (радиовълните се движеха само със скоростта на светлината) гласът отвърна:

— Властта на Земната федерация не се признава в един свят, колонизиран от хората на Сириус.

— Кой е този свят? — попита Лъки.

— Ненаселената Система на Сатурн е станала притежание на нашето правителство съгласно междузвездния закон, който присъжда всеки ненаселен свят на онези, които първи го колонизират.

— Не всеки ненаселен свят, а всяка ненаселена звездна система.

Не последва никакъв отговор.

— Сега вие сте вътре в Системата на Сатурн — каза безстрастно гласът — и настояваме да я напуснете незабавно. Ако не я напуснете незабавно ще ви арестуваме. Всички следващи кораби от Земната федерация ще бъдат задържани без предупреждение. Вашето ускорение в посока навън от Системата на Сатурн трябва да започне до осем минути. В противен случай ще предприемем съответни действия.

— Хайде да ги нападнем, Лъки — предложи шепнешком с дяволска усмивка Бигман. — Нека им покажем как старата „Светкавица“ може да се бие.

Но Лъки не му обърна внимание.

— Вашата нота е записана — каза той в предавателя. — Ние не приемаме сириусианската власт, но решаваме да напуснем по собствена воля и ще изпълним решението си.