Айзък Азимов - Пръстените на Сатурн

В този момент те стигнаха въздушния шлюз на „Светкавичния Стар“.

Бигман ги чакаше. На лицето му бе изписана обичайната усмивка на облекчение, съпътствуваща го винаги, когато срещнеше Лъки дори след най-кратка раздяла.

— Хей! — извика той. — Има ли нещо ново? В края на краищата, ти не изпадна от междукорабната тръба и… Какво прави тук Вес?

— Той идва с нас, Бигман.

— Защо? — попита с досада дребният марсианец. — Нашият кораб е само двуместен.

— Ще уредим временно един гост. А сега нека започнем да попълваме енергийните си запаси от другите кораби и да получим оборудване по тръбата. След това ще се приготвим за незабавно потегляне.

Гласът на Лъки беше твърд, а смяната на темата категорична. Бигман знаеше, че ще е по-добре да не спори.

— Разбира се — промърмори той и след като хвърли злобен поглед на Весилевски тръгна към машинното отделение.

— От какво е недоволен сега? — попита Вес. — Не казах нито дума за неговия ръст.

— Е, трябва да разбереш дребния приятел — отвърна Лъки. — Официално той не е член на Съвета, макар че на практика е. Той единствен не го разбира и мисли, че само защото ти също си член на Съвета ще станем близки и ще го изолираме, пазейки нашите малки тайни от него.

— Разбирам — кимна Вес. — Тогава предлагаш ли да му кажем…

— Не. — Натъртването на думата беше леко, но категорично. — Аз ще му кажа каквото трябва. Ти не говори нищо.

В този момент Бигман влезе отново в пилотската кабина.

— Корабът всмуква енергията — каза той. После погледна ту единия, ту другия и измърмори: — Извинявайте, че ви прекъсвам. Трябва ли да напусна кораба, джентълмени?

— Първо ще трябва да ме повалиш на пода, Бигман — отвърна Лъки.

— О, Боже, каква трудна задача! — възкликна Бигман и направи няколко бързи боксови движения. — Мислиш ли, че един фунт дебелина в повече би свършил някаква работа?

Той с бясна скорост се гмурна между ръцете на Лъки и нанесе един-два юмручни удара в корпуса.

— Сега чувствуваш ли се по-добре? — попита Лъки.

— Не те ударих с пълна сила, за да не бъда наруган от председателя на Съвета Конуей, че съм те наранил — отвърна Бигман. отскачайки с танцова стъпка назад.

— Благодаря ти — засмя се Лъки. — Сега слушай. Имам за теб една орбита, която трябва да изчислиш и препратиш на капитан Бернолд.

— Разбира се — каза с готовност Бигман. Изглеждаше вече съвсем спокоен. Цялата му враждебност се бе стопила.

— Слушай, Лъки — обади се Вес. — Прощавайте, че прекъсвам приятния ви разговор, но ние не сме много далеч от Сатурн. Струва ми се, че сириусианците всеки момент ще ни засекат, ще разберат точно къде се намираме, кога ще тръгнем и къде отиваме.

— И аз мисля така, Вес.

— Е, тогава как ще напуснем ескадрата и ще се отправим обратно към Сатурн без да разберат точно къде се намираме и без да се отклоним твърде много от нашата цел?

— Прав си. Чудех се, дали ще се досетиш за възможния изход. Щом ти не си го отгатнал, значи имам основание да разчитам, че сириусианците също няма да се сетят, а те не знаят такива подробности за нашата система, каквито знаем ние.

Вес се облегна назад в пилотското кресло.

— Нека не си играем на гатанки, Лъки — предложи той.

— Много просто. Всички кораби, включително нашият, летят в плътна формация, така че, вземайки предвид разстоянието между сириусианците и нас, ние ще бъдем регистрирани в техните уреди за откриване на маса като едно общо петно. Ние ще поддържаме тази формация, летейки по почти най-кратката траектория към Земята, но достатъчно отклонени от курса, за да се доближим на разумно разстояние до астероида Идалго, който сега се движи навън към афелий 5 5 Най-отдалечената точка на планета или комета от Слънцето — Б.пр. .

— Идалго?

— Хайде, Вес, добре го знаеш. Това е един съвсем законен астероид, който е познат още от дните преди космическите пътешествия. Интересното за него е, че той не е в Астероидния пояс. При своето най-близко положение до Слънцето той се движи недалеч от орбитата на Марс, а в най-далечното си положение се движи далеч навън, почти до орбитата на Сатурн. Сега, когато минем близо до него, той също ще бъде регистриран на екраните на сириусианските уреди за откриване на маса, а от неговите размери и маса те ще разберат, че става дума за астероид. После ще открият масата на нашите кораби, минаващи покрай Идалго на път за Земята и няма да забележат по-малко от десетте процента намаление от общата им маса, която ще се яви в резултат от отклонението на нашия кораб и връщането му в обратната на Слънцето посока в сянката на астероида. Траекторията на Идалго в никакъв случай не води пряко към сегашното положение на Сатурн, но само след два дни в неговата сянка ние ще можем да се отправим към Сатурн извън еклиптиката и да разчитаме, че няма да бъдем открити.