Айзък Азимов - Пръстените на Сатурн

— Но кога, как, къде? — обсипаха го всички с въпроси.

— Съжалявам — вдигна ръка той, сякаш да се предпази от тях. — Аз наистина съм… Слушайте, спомняте ли си няколкото думи, които доловихме от Агент Х точно преди да се разбие корабът му? Спомняте ли си сричките „нормал орб“, които решихме, че означават нормална орбита? Е, сириусианците са направили естественото предположение, че „нормална“ значи „обичайна“, че капсулата е хвърлена в орбита обичайна за частиците на пръстените и са я търсили там. Но „нормална“ означава също и „перпендикулярна“. Пръстените на Сатурн се движат в посока от запад към изток, така че капсулата в една перпендикулярна на тях орбита би се движела в посока от север към юг или от юг към север. Това има смисъл, защото тогава тя не би се изгубила в Пръстените. Сега, орбитата около Сатурн на всяко движещо се тяло в посока север-юг трябва да минава над Северния и Южния полюси без значение как другояче се изменя. Ние се приближавахме към Южния полюс на Сатурн, а аз следях по уреда за откриване на маса всичко, което изглеждаше да е в подобна орбита. В пространството над полюса почти нямаше частици, поради което чувствувах, че трябвала я открия, ако е там. Не исках да говоря по този въпрос, защото шансовете за успех бяха малки, а не желаех да събуждам напразни надежди. Но уредите за откриване на маса регистрираха нещо и аз използувах шанса. Изравних скоростите и после напуснах кораба. Както ти отгатна по-късно, Бигман, аз използувах това излизане, за да извадя от строя Аграв-устройството, подготвяйки се за предаването, но успях да прибера и капсулата. Когато кацнахме на Мимас, аз я оставих между климатизационните серпентини във временната квартира на Вес. После, когато се върнахме да го вземем и предадем на Девур, взех капсулата и я сложих в джоба си. Спомням си, че когато слязох от кораба бях рутинно претърсен за оръжие, но роботът-претърсвач не изтълкува сферата с диаметър един инч като такова… Използуването на роботи има сериозни недостатъци. Във всеки случай, това е цялата история.

— Но защо не ни каза? — попита с укор Бигман.

— Възнамерявах да го направя — отвърна Лъки, който изглеждаше смутен. — Честно ви казвам. Но след като взех капсулата първия път и се върнах на кораба, ние вече бяхме открити от сириусианците и въпросът беше как да избягаме. Спомняш ли си? После, ако се върнеш мислено назад, ще видиш, че непрекъснато изникваше нещо ново и нито за момент не ни оставяха на спокойствие. На мен просто никак не ми дойде на ум да кажа на някого.

— Какъв мозък — рече презрително Бигман. — Нищо чудно, че не обичаш да ходиш никъде без мен.

Конуей се засмя и потупа дребния марсианец по гърба.

— Точно така, Бигман — каза той. — Грижи се за дангалака и се уверявай, че знае правилния път.

— Но първо намери някой да ти каже кой път е правилният — обади се Вес.

А корабът летеше надолу през земната атмосфера към космодрома.

© 1958 Айзък Азимов

© 1993 Григор Попхристов, превод от английски

Isaac Asimov

Lucky Starr and the Rings of Saturn, 1958

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ВРАГЪТ ОТ СИРИУС. 1993. Изд. Атлантис, София. Фантастични романи. Превод: от англ. Григор ПОПХРИСТОВ [The Big Sun of Merkury; The Moons of Iupiter; The Rings of Saturn, Iasaac ASIMOV]. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА, Жеко АЛЕКСИЕВ. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 130×200 мм. Офс. изд. Тираж: 15 000 бр. Страници: 489. Цена: 32.00 лв.

Съдържание:

[[1113|Голямото слънце на Меркурий]] — с.7;

[[1114|Луните на Юпитер]] — с.165;

[[1115|Пръстените на Сатурн]] — с.327.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1115]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48

Виж романа „Луните на Юпитер“ — Б.а.

Виж „Луните на Юпитер“ — Б.а.

Таблица за отчитане на бъдещо положение на планета, комета или спътник — Б.пр.

Виж „Пирати от астероидите“ — Б.а.

Най-отдалечената точка на планета или комета от Слънцето — Б.пр.