• Пожаловаться

Айзък Азимов: Битката за Фондацията

Здесь есть возможность читать онлайн «Айзък Азимов: Битката за Фондацията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Битката за Фондацията: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Битката за Фондацията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Айзък Азимов: другие книги автора


Кто написал Битката за Фондацията? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Битката за Фондацията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Битката за Фондацията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Знаеш ли, че много говориш за психоисторията, поне на мен?

Селдън се прокашля:

— Що се отнася до това, оставям се изцяло на твоята милост. Проектът е секретен по самата си същност. Психоисторията няма да въздейства, освен ако хората, които касае, нищо не знаят за нея. Така че аз мога да говоря само с Юго и с теб. За Юго всичко е интуиция. Той е изключително умен, но дотолкова е склонен да скочи в мрака, че трябва да играя ролята на спирачка и винаги да го дърпам назад. Аз обаче също си имам своите щури идеи и ми е полезно да ги чуя произнесени — тук той се усмихна — даже когато ми се вижда съвсем сигурно, че не разбираш нито дума от това, което казвам.

— Знам, че ти служа като устройство за слушане и нямам нищо против. Наистина нямам нищо против, Хари, така че не смятай да коригираш поведението си. Естествено, че не разбирам твоята математика. Аз съм просто историк — и дори не историк на науката. Онова, с което се занимавам напоследък, е влиянието на икономическите промени върху политическото развитие…

— Да, а не си ли забелязала, че аз съм твоето устройство за слушане? Щом му дойде времето, това ще ми трябва за психоисторията. Подозирам, че тогава помощта ти ще е неоценима.

— Прекрасно! Сега, след като установихме защо живееш с мен — знаех си, че не ще да е заради неземната ми хубост, — нека да ти дообясня. Понякога, когато приказките ти се изместят от чисто математическата страна на въпроса, ми се струва, че схващам идеята ти. На няколко пъти си разяснявал какво наричаш необходимост от минимализъм. Мисля, че те разбирам. Имаш предвид…

— Знам какво имам предвид.

Дорс придоби обидено изражение:

— Моля те, Хари, не така високомерно. Не се опитвам да ти го обяснявам. Искам да го изясня на себе си. Щом твърдиш, че си моето устройство за слушане, действай както подобава. Нали трябва да се слушаме поред?

— Съгласен съм да е поред, но ако смяташ да ме обвиняваш във високомерие, когато съм казал само една дребна…

— Стига! Млъквай!… Каза ми, че минимализмът е от изключителна важност в приложната психоистория, в изкуството да се направи опит за поврат от нежелано към желано или поне към по-малко нежелано развитие. Каза, че трябва да се извърши промяна, която да е толкова мъничка, толкова минимална, колкото е възможно…

— Да — рече с готовност Селдън, — защото…

— Не, Хари. Аз се опитвам да обясня. И двамата знаем, че ти го разбираш. Трябва да се придържаш към минимализма, понеже всяка промяна има множество странични ефекти, които не винаги могат да бъдат взети предвид. Ако тя е доста голяма и страничните ефекти са прекалено много, крайният резултат положително няма да има нищо общо с планирания и ще бъде абсолютно непредвидим.

— Точно така — кимна Селдън. — Това е същността на хаотичния ефект. Проблемът е дали съществува такава малка промяна, която да има разумно предвидими последици, или историята на човечеството е неизбежна и неизменно хаотична във всяко отношение. Тъкмо туй отначало ме накара да мисля, че психоисторията не е…

— Знам, обаче ти не ме оставяш да си кажа думата. Въпросът не е дали може да има достатъчно малка промяна. Работата е там, че всяка промяна, по-голяма от минималната, е хаотична. Изискваният минимум може да е равен на нула, а ако не е нула, тогава е твърде скромен — и основният проблем е да се намери онази величина, която да е определено малка и същевременно да е значително по-голяма от нула. Доколкото схващам, това имаш предвид под необходимост от минимализъм.

— Горе-долу — каза Хари Селдън. — Разбира се, както винаги нещата се описват по-сбито и по-точно със средствата на математиката. Виж сега…

— Спести ми го — рече Дорс. — След като знаеш всичко това по отношение на психоисторията, Хари, трябва да го знаеш и по отношение на Демерцел. Ти го знаеш, но не го разбираш, защото очевидно не ти хрумва да приложиш принципите на психоисторията към законите на роботиката.

Тук Селдън колебливо отговори:

— Сега пък аз не виждам какво целиш.

— Той също изисква минимализъм, нали, Хари? Според Първия закон на роботиката роботът не може да причини вреда на човешко същество. Такова е основното правило за обикновения робот, ала Демерцел е нещо съвсем необичайно и за него Нулевият закон важи и дори има приоритет над Първия. Нулевият закон гласи, че роботът не може да навреди на човечеството като цяло. Това обаче поставя Демерцел в същото затруднение, което съществува при психоисторията. Разбираш ли?

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Битката за Фондацията»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Битката за Фондацията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Битката за Фондацията»

Обсуждение, отзывы о книге «Битката за Фондацията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.