Айзък Азимов - Фондацията

Малоу не обърна внимание на намека в забележката.

— А ако биете Корел, какво ще правите с Империята? — попита той. — Тя е истинският ни неприятел

Тънката усмивка на Сът разтегли ъгълчетата на устата му.

— О, не, вашите отчети за посещението ви на Сиуена бяха пълни. Вицекралят на Норманския сектор е заинтересуван да се създаде недоволство в Периферията за собствените му цели, но само като страничен проблем. Той няма да заложи всичко на експедиция до края на Галактиката, където има петдесет враждебно настроени съседи и император, срещу когото да се бунтува. Парафразирам собствените ви думи.

— О, да, би могъл, Сът, ако сметне, че сме достатъчно силни, за да представляваме опасност. А е възможно да си го помисли, ако унищожим Корел чрез фронтално нападение на главните ни сили. Налага се Да бъдем значително по-хитри.

— Като например… Малоу се облегна назад.

— Сът, ще ви дам последна възможност. Не сте ми необходим, но мога да ви използвам. Затова ще ви разправя за какво става въпрос. И тогава ще имате възможност или да се присъедините към Мен и да получите място в коалиционното правителство, или да приемете ролята на мъченик и да изгниете в затвора.

— Вече веднъж опитахте този номер.

— Без да полагам много усилия, Сът. Подходящото време настъпи едва сега. Слушайте. — Малоу присви очи. — Когато кацнах за първи път на Корел — поде той, — подкупих Комодора с дреболиите и малките устройства, които представляват нормалния товар на всеки търговец. Отначало това беше Предвидено само като средство, което да ни даде достъп до някой стоманолеярен завод. Нямах по-нататъшни планове, но тази цел постигнах. Получих каквото исках. Но едва след като посетих Империята, за първи път разбрах какво оръжие мога да създам от търговията.

Изправени сме пред Селдънова криза, Сът, а Селдъновите кризи не се разрешават от отделни личности, а от силите на историята. Когато е планирал бъдещото развитие на историята ни, Хари Селдън не е разчитал на блестящи героични постъпки, а на огромния размах на икономиката и социологията. Така че решаването на различните кризи трябва да се извършва със силите, които съществуват в съответното време. В този случай — с търговията.

Сът вдигна скептично вежди и се възползва от паузата.

— Надявам се, че не съм с под нормален интелект, но е факт, че вашата мъглява лекция не изяснява твърде нещата.

— Ще ви изясни — увери го Малоу. — Помислете, че досега силата на търговията е била подценявана. Смяташе се, че е необходима жреческа каста под наш контрол, която да я превърне в мощно оръжие. Но не е така и това е моят принос към положението в Галактиката. Търговия без жреци! Само търговия! Тя е достатъчно силна. Нека говорим съвсем просто и определено. Сега Корел е във война с нас. Поради това търговията ни с него е преустановена. Но — забележете, че опростявам всичко като в задача за събиране — през последните три години Корел основаваше икономиката си все повече върху атомната техника, която ние въведохме и която само ние можем да продължим да доставяме. Какво смятате, че ще стане, когато малките атомни генератори започнат да се повреждат и едно след друго устройствата започнат да излизат от строя?

Най-напред ще откажат малките домашни уреди. След половин година от тази беизходица, която вие презирате, атомният нож на домакинята ще престане да действа. Печката й ще започне да дава дефекти. Миячката и машина няма да работи нормално. През някой горещ летен ден устройството за регулиране на температурата и влажността в къщата ще се повреди. Какво ще стане? •

Той помълча в очакване на отговор и Сът каза спокойно:

— Нищо. По време на война хората издържат на много лишения. ’

— Съвсем вярно. Издържат. Ще изпращат синовете си в неограничен брой да умират от ужасна смърт на повредени космически кораби. Ще изтърпяват вражески бомбардировки дори ако се наложи да се хранят с отвратителен хляб и да пият застояла вода в пещери на половин километър под земята. Но е твърде трудно да издържиш на малки липси и ограничения, когато го няма патриотичното вдъхновение, предизвикано от непосредствената опасност. Това ще бъде безиходица. Без жертви, бомбардировки и сражения.

Ще има само нож, който няма да реже, печка, която няма да пече, и къща, в която през зимата ще мръзнат. Това ще ги дразни и хората ще роптаят.

— На това ли основавате надеждите си, човече? — попита бавно и замислено Сът. — Какво очаквате? Бунт на домакините? Жакерия? Внезапно въстание на месарите и бакалите с техните сатъри и ножове, които ще викат „Върнете ни свръхчистещите атомни перални!“