Айзък Азимов - Фондацията

Бяха подадени заповеди и „Тъмната мъглявина“ се подготви да бяга — ако може и да се бие, — ако се наложи, докато долу в кабината с ултразвукова апаратура едно съобщение полетя през хиперпространството към Фондацията.

То се повтаряше без прекъсване! Беше отчасти молба за помощ, но главно предупреждение за опасността.

Хобър Малоу местеше уморено крака, докато прелистваше докладите. Две години кметуване го бяха направили малко по домосед, малко по-гъвкав, малко по-търпелив, но не го бяха научили да обича правителствените доклади и подлудяващия официален жаргон, на който бяха написани.

— Колко кораба имат? — попита Джаел.

— Четири хванати в клопка на повърхността. За два не се съобщава нищо. Всички друга се знаят къде са и не са опасни. — Малоу изръмжа. — Можехме да се проявим и по-добре, но това е само одраскване. — Не последва отговор и Малоу вдигна поглед. — Тревожи ли те нещо?

— Иска ми се Сът да беше тук — отговориха му несвързано.

— А, да, сега ще чуем още една лекция за вътрешния фронт.

— Не, няма — отвърна рязко Джаел, — но ти си упорит. Малоу. Може би си разработил външнополитическото положение до последната подробност, но никога не те е било грижа какво става тук, на родната планета.

— Е, това е твоя работа, нали? За какво съм те направил министър на образованието и пропагандата?

— Явно, за да ме изпратиш рано в мизерния ми гроб, ако се съди по съдействието, което ми оказваш. През последната година ти проглушавах ушите с надигащата се опасност от Сът и неговите религионисти. Каква полза ще има от плановете ти, ако Сът предизвика предсрочни избори и те свали?

— Никаква, признавам.

— А снощната ти реч направо с усмивка и потупване по гърба поднесе на Сът изборната победа. Имаше ли нужда да бъдеш толкова откровен?

— Не съществува ли такава възможност — да се открадне гръмотевицата на Сът?

— Не — отвърна остро Джаел — не по начина, по който ти постъпи. Твърдиш, че си предвидил всичко, и не обясняваш защо си търгувал в продължение на три години с Корел изключително в негова полза. Единственият ти план за военни действия е да се оттеглиш без сражение. Прекратяващ всякаква търговия с космическите сектори близо до Корел. Открито обявяваш безизходица. Обещаваш да не нападаш дори в бъдеще. Галактиката ми е свидетел, Малоу, какво трябва да правя с такава бъркотия?

— Липсва й блясък?

— Липсва й привлекателност за чувствата на тълпата.

— Същото е.

— Малоу, събуди се. Имаш две възможности. Или ще представиш на народа динамична външна политика, независимо какви са личните ти планове, или ще направиш някакъв компромис със Сът.

— Добре — отвърна Малоу, — ако съм се провалил с първата, нека да опитаме втората. Сът току-що е дошъл.

Сът и Малоу не се бяха срещали от деня на процеса преди две години. Никой не установи някаква промяна в другия освен едва забележимата атмосфера около всеки от тях, която правеше съвсем явно, че ролите на ръководител и предизвикател са разменени.

Сът седна, без да се ръкува. Малоу му предложи пура.

— Имате ли нещо против, ако Джаел присъства? — каза той. — Той искрено желае да се постигне компромис. Може да действа като посредник, ако се разбушуват страсти.

— Компромисът ще бъде добър за вас — вдигна рамене Сът. — При един друг случай навремето ви помолих да изложите условията си. Предполагам, че сега ролите са разменени.

— Правилно предполагате.

— Тогава ето моите условия. Трябва да изоставите вашата несръчна политика на икономически подкупи и търговия с дреболии и да се върнете към изпитаната външна политика на нашите бащи.

— Имате предвид завладяване с помощта на мисионери?

— Точно така.

— И никакъв компромис освен този?

— Никакъв.

— Хмм. — Малоу много бавно запали пура и раздуха края й до ярък блясък. — По времето на Хардин, когато завладяването с мисионери е било ново и радикално, хора като вас са му се противопоставяли. Сега то е изпитано, изпробвано, осветено — всичко, което ще се поправи на човек като Джорейн Сът. Но кажете, как ще излезете от сегашната ни бъркотия?

— Вашата сегашна бъркотия. Аз нямам нищо общо с нея.

— Смятайте, че въпросът е съответно изменен.

— Налага се силна офанзива. Безизходицата, която, изглежда, ви задоволява, е фатална. Тя ще бъде признание за безсилието ни пред целия свят на Периферията, където изявата на сила е от основно значение и няма да остане нито един лешояд, който да не се присъедини към разкъсването на трупа. Трябва да го разберете. Вие сте от Смирно, нали?