Айзък Азимов - Фондацията

— В какво отношение? — попита Малоу. — Не спирай, искам да чуя какво мислиш.

— Ами да предположим, че един човек, един амбициозен човек, използва силата на религията срещу нас, а не в наша полза.

— Имаш предвид Сът…

— Правилно. Имам предвид Сът. Слушай, човече, ако той успее да мобилизира различните йерархии на подчинените планети срещу Фондацията в името на правоверността, какъв шанс ще имаме ние? Като се постави в защита на вярванията на религиозните, той ще може да обяви война на ереста, представлявана от теб например, и накрая да стане крал. Все пак Хардин беше казал: „Атомният бластер е добро оръжие, но то може да се насочва и в двете страни“.

Малоу се удари по голото бедро.

— Добре, Джаел, в такъв случай вкарай ме в Съвета и аз ще се сражавам с него.

Джаел помълча, после каза многозначително:

— Може и да не стане. Какво чух за някакъв линчуван жрец? Не е вярно, нали?

— Съвсем вярно е — отвърна безгрижно Малоу. Джаел подсвирна.

— Има ли решителни доказателства?

— Би трябвало да има. — Малоу се поколеба и прибави: — Още отначало Джайм Туер беше негов човек, макар никой от двамата да не знаеше, че това ми е известно. А Джайм Туер беше очевидец.

— Аха! — поклати глава Джаел. — Много лошо.

— Лошо ли? Какво му е лошото? Жрецът се намираше на планетата в нарушение на законите на Фондацията. Корелианското правителство явно го използва като примамка, независимо дали го е сторило съзнателно или не. По всички закони на здравия разум нямах друг избор, освен да постъпя по един начин — и действията ми бяха изцяло в рамките на закона. Ако ме подведе под съд, няма да постигне нищо, освен да се изложи като голям глупак.

— Не, Малоу — отново поклати глава Джаел, — не си разбрал. Казах ти, че играе нечестно. Той не иска да те осъди; знае, че не може да го постигне. Но възнамерява да погуби авторитета ти пред народа. Чу го какво каза. Понякога практиката наистина стои по-високо от закона. Можеш да излезеш от съдебната зала напълно свободен, но ако народът мисли, че си изоставил на врага един жрец, популярността ти ще отслабне. Ще признаят, че си направил каквото повелява законът, дори че си постъпил разумно. Но въпреки това в очите им ще бъдеш страхливо куче, безчувствен грубиян, коравосърдечно чудовище. И никога няма да те изберат в Съвета. Възможно е дори да загубиш титлата си майстор-тьрговец, като гласуват да ти се отнеме гражданството. Знаеш, че не си роден тук. Какво повече мислиш, че иска Сът?

— И така да е! — намръщи се упорито Малоу.

— Момчето ми — продължи Джаел, — ще те подкрепя, но аз не мога да помогна. Ти си в трудно положение… много трудно.

На четвъртия ден от процеса срещу майстор-търговеца Хобър Малоу залата на Съвета беше пълна в буквалния смисъл на думата. Единственият отсъстващ съветник немощно проклинаше фрактурата на черепа, която го бе повалила на легло. Галериите бяха натъпкани до пътеките между седалките и до тавана от онези, малко на брой, от тълпата, които чрез връзки, богатство или просто с дяволска упоритост бяха успели да влязат. Останалата част запълваше площада отвън, хората се скупчваха в гъмжило около поставените на открито триизмерни екрани.

Анкор Джаел си проправи път до залата с почти безполезната помощ и усилия на полицейското управление, а после през почти същата бъркотия и до креслото на Хобър Малоу.

— Селдън ми е свидетел — обърна се към него Малоу с облекчение, — едва не закъсня. Носиш ли го?

— Ето, вземи — отвърна Джаел. — Тук е всичко, което искаше.

— Добре. Какво става навън?

— Съвсем са побеснели — размърда се неспокойно Джаел. — Не трябваше въобще да допускаш публично разглеждане. Можеше да го предотвратиш.

— Не искам.

— Говорят за линчуване. А хората на Публис Манлио по външните планети…

— Мислех да те питам за тях, Джаел. Той насъсква Йерархията срещу мен, нали?

— Дали я насъсква? Най-благоприятното положение за него, каквото въобще си виждал. Като министър на външните работи той поддържа обвинението в един процес по междузвездните закони. Като Върховен жрец и глава на църквата подбужда фанатичните орди…

— Нищо, не обръщай внимание. Спомняш ли си цитата от Хардин, който ми каза миналия месец? Ще им покажем, че атомният бластер може да се насочва и в двете посоки.

Кметът заемаше вече мястото си и членовете на Съвета се изправиха в знак на уважение.

— Днес е мой ред — прошепна Малоу. — Седи и наблюдавай представлението.