Айзък Азимов - Фондацията

— И е крайно време — намеси се с безразличие Малоу — за такава остаряла, опасна и невъзможна политика. Колкото и добре да се е справила вашата религия в Четирите кралства, почти нито един друг свят в Периферията не я е приел. По времето, когато установихме контрол над Кралствата, Галактиката ми е свидетел, имаше достатъчно бежанци, които да разпространят историята как Салвор Хардин е използвал жреците и суеверието на хората, за да ликвидира независимостта и властта на светските монарси. А ако това не е било достатъчно, случаят с Аскон преди две десетилетия е направил нещата напълно ясни. Сега в Периферията няма нито един владетел, който да не предпочете сам да си пререже гърлото, отколкото да пусне макар и един жрец от Фондацията да стъпи на негова територия.

Не възнамерявам да принуждавам Корел или който и да е друг свят да приеме нещо, за което зная, че не го желае. Не, Сът. Ако атомната енергия ги прави опасни, истинското приятелство, постигнато чрез търговия, ще бъде много по-добро, отколкото несигурното сюзеренство, основаващо се върху ненавиждано превъзходство на чужда духовна власт, която, ако отслабне дори съвсем малко, може да се провали напълно и да не остави след себе си нищо значително освен безсмъртен страх и омраза.

— Много добре изложено — рече цинично Сът. — И така, да се върнем към началната точка на разговора, какви са условията ви? Какво искате, за да замените убежденията си с моите?

— Мислите, че убежденията ми са за продан?

— Защо не? — беше хладният отговор. — Нима занаятът ви не е да купувате и да продавате?

— Само с печалба — каза Малоу, без да се засегне. — В състояние ли сте да ми предложите повече, отколкото получавам сега?

— Можете да си оставите три четвърти от печалбата вместо половината.

Малоу се изсмя кратко.

— Прекрасно предложение. При вашите условия цялата търговия няма да достигне и една десета част от моята. Опитайте нещо по-добро.

— Можете да получите място в Съвета.

— Ще го имам без и въпреки вас.

С внезапно движение Сът сви ръката си в юмрук.

— Освен това ще си спестите престоя в затвора. За двадесет години, ако зависи от мен. Изчислете печалбата и от това.

— Няма никаква печалба, освен ако успеете да изпълните заплахата си.

— Ще ви съдят за убийство.

— Чие убийство? — попита презрително Малоу.

Гласът на Сът стана груб, макар и тонът му да не се повиши.

— Убийството на анакреонски свещеник на служба на Фондацията.

— А, значи така? И какви са доказателствата ви. Секретарят на кмета се наведе напред.

— Малоу, аз не блъфирам. Предварителните разследвания са завършени. Остава да подпиша един последен документ и процесът на Фондацията срещу майстор-търговеца Хобър Малоу ще започне. Вие сте изоставили поданик на Фондацията да бъде измъчван и убит от чуждестранна тълпа, Малоу, и разполагате само с пет секунди, за да предотвратите дължимото ви наказание. Аз лично бих предпочел да опитате да се отървете с блъфиране. Ще бъде по-сигурно, ако сте погубен враг, отколкото съмнителен новопокръстен приятел.

— Желанието ви е изпълнено — заяви тържествено Малоу.

— Много добре! — Секретарят се усмихна жестоко. — Кметът желаеше да направи най-напред опит за компромис, не аз. Свидетелство за това е, че не положих особени усилия.

Вратата се отвори пред него и той излезе.

Малоу вдигна поглед, когато Анкор Джаел Влезе отново в стаята.

— Чу ли го? — попита Малоу. Политикът се отпусна на пода.

— Не съм го чувал толкова разгневен, откакто познавам тази змия.

— Добре. Какво разбираш от думите му?

— Е, ще ти кажа. Външна политика на господство чрез духовни средства е негова натрапчива идея, но според мен крайните му цели не са духовни. Мисля, не е необходимо да ти казвам, че бях уволнен от правителството, защото спорих по същия проблем.

— Няма нужда. И какви според теб са тези недуховни цели?

Джаел придоби сериозен вид.

— Всъщност той не е глупав, така че трябва да вижда банкрута на нашата религиозна политика, която не е завоювала почти нищо за нас през последните седемдесет години. Явно я използва за лични цели. Всяка догма, основаваща се поначало върху вяра и чувства, е опасно оръжие, защото е почти невъзможно да се гарантира, че оръжието няма да се обърне срещу онзи, който го използва. Вече сто години поддържаме обреди и митология, които стават все по-уважавани, традиционни и… непоклатими. В известно отношение те вече не са под наш контрол.