Айзък Азимов - Фондация и Империя

— Е, и?

— Знаеш ли, че чрез тях много лесно може да се открие разположението на Първата Фондация, ако имаш елементарна представа от история и ако разбираш принципите й. Но, Торън, никъде не се споменава Втората Фондация. Абсолютно никъде!

Торън смръщи вежди.

— Тя не съществува ли?

— Разбира се, че съществува! — ядосано изкрещя Майс. — Кой твърди, че не е така? Но за нея се говори много малко. Нейната роля и всичко, свързано с нея, е добре скрито и съзнателно изкривено. Не разбираш ли, че тя е по-важната от двете! Тя е решаващата — онази, която има значение. А аз притежавам протоколите на Селдъновия конгрес! Мулето още не е победил…

Байта бързо угаси лампите.

— Заспивай!

Двамата с Торън мълчаливо се изкачиха до стаите си.

На следващия ден Еблинг Майс сам се изкъпа и се преоблече, излезе на слънце и за последен път усети вятъра на Трантор върху себе си. В края на деня той отново се потопи в гигантските зали на библиотеката и повече не излезе от там.

През следващата седмица животът отново течеше в обичайното си русло. Слънцето на Неотрантор бе спокойна ярка звезда на нощното небе над Трантор. Фермата беше заета с пролетните си посеви. Университетът изглеждаше тих и изоставен. Галактиката като че ли се беше изпразнила. Сякаш Мулето изобщо не бе съществувал…

Байта мислеше за това, когато видя Торън да пали пурата си внимателно и да гледа към късовете синьо небе, които надничаха измежду многобройните остриета на металните кули.

— Чудесен ден — рече той.

— Да, наистина! Всичко ли отбеляза на списъка, Тори?

— Така мисля. Половин фунт масло, дузина яйца, фасул. Ще имаш всичко, Байт! Уредил съм го.

— Хубаво! И гледай да се увериш, че зеленчуците са пресни, а не са от музея. Между другото, виждал ли си Магнифико?

— След закуската — не. Предполагам, че е долу с Еблинг, гледа книгофилми.

— Добре. И не си губи времето, защото за обяд ми трябват яйца!

Торън се отдалечи с усмивка, махвайки й с ръка. Байта се обърна, веднага щом той се изгуби между металните постройки. За миг тя се поколеба пред вратата на кухнята, но се отклони и влезе в коридора с колоните, който водеше към ескалатора и надолу към библиотеката.

Еблинг Майс беше там, склонил глава над окулярите на проектора, неподвижен — едно замразено, търсещо тяло. До него седеше Магнифико, свит в креслото си, с ясен и наблюдателен поглед — вързоп криви крайници и голям нос, който подчертаваше костеливото му лице.

— Магнифико… — обърна се меко към него Байта. Клоунът се изправи и с ентусиазъм прошепна:

— Моя лейди…

— Магнифико — повтори Байта, — Торън замина за фермата и няма да се върне скоро. Ще бъдеш ли така добър да го догониш с едно съобщение?

— С удоволствие, моя лейди! Малките ми възможности са изцяло на твое разположение, въпреки ползата нищожна, която могат да ти донесат.

Тя остана сама с Еблинг Майс, който все още не помръдваше. Решително постави ръка на рамото му:

— Еблинг…

Психологът се надигна и раздразнено изрева:

— Какво е това? — той завъртя очи. — А, ти ли си Байта? Къде е Магнифико?

— Отпратих го. Исках да остана сама с теб за малко — тя произнесе думите си отчетливо. — Искам да говоря с теб, Еблинг!

Психологът понечи да се върне към проектора си, но ръката й непоколебимо лежеше на рамото му. Тя отчетливо усещаше костта под дрехите му. Изглежда плътта му доста се беше стопила, откакто бяха пристигнали на Тантор. Лицето му бе отслабнало, пожълтяло и покрито с няколкодневна четина. Раменете му бяха видимо прегърбени, дори в седнало положение.

Байта каза:

— Магнифико не ти пречи, нали, Еблинг? Той сякаш стои тук ден и нощ!

— Не, не, не! Изобщо не ми пречи! Е, всъщност аз дори не го забелязвам. Той пази тишина и никога не ми се натрапва. Понякога ми носи филми или ги връща по местата им, сякаш знае какво искам, без да съм му казал. Остави го да идва тук!

— Много добре… Но, Еблинг, това не те ли учудва? Чуваш ли ме, Еблинг? Не те ли учудва?

Тя плътно придърпа един стол до неговия и се взря в него, сякаш можеше да прочете отговора в очите му.

Майс поклати глава.

— Не! Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че полковник Притчър и ти твърдите, че Мулето може да контролира емоциите на хората. Сигурен ли си, че е точно така? Не е ли самият Магнифико дефект в теорията ти?

Майс мълчеше.

Байта усети голямо желание да поразмърда психолога.

— Какво не е наред при теб, Еблинг? Магнифико е бил шут на Мулето. Защо и него не са „покръстили“ в любов и вярност? Защо след цялата си близост с Мулето той го мрази толкова?