Айзък Азимов - Фондация и Империя

— О! И за какво?

— Той е шпионирал из земите на варварите и препоръчва военна операция с подкрепата на боен флот. Аргументите му са обстойни и доста отегчителни. Няма смисъл да Ви досаждам с тях при Вашето неразположение. Още повече, че това ще бъде обсъждано от сесията на Съвета на лордовете — той хвърли бърз поглед към Императора.

Клеон II се намръщи.

— Лордовете? Дали това е проблем от тяхната област, Броудриг? Ще се стигне до придвижването на исканията за широка интерпретация на Хартата. Винаги се стига до там!

— Това не може да бъде избегнато, сър. Щеше да е по-добре, ако Вашият августейши баща беше потушил последния бунт, без да подпише Хартата. Но щом тя е налице, ще трябва да я търпим поне известно време.

— Прав си, така трябва да стане… Но защо е тая тържественост, човече? В крайна сметка това е нещо маловажно. Успехите на разни дребни завоевателчета по далечните ни граници едва ли засягат нашите непосредствени държавни дела!

Броудриг леко се усмихна и отбеляза хладно:

— Това е дело на романтичен глупак, но един такъв глупак може да бъде смъртоносно оръжие, ако го използва човек с трезв разум. Сър, този мъж е известен и тук, и там. Той е млад. Ако успее да завладее една или две варварски планети, той ще стане завоевател. А един млад завоевател, който е доказал способността си да пробужда ентусиазъм у пилоти, миньори, търговци и друга подобна пасмина, е опасен във всяко отношение. Ако днес той изявява желание да служи на Вас и блаженопочившия Ви баща, то утре някой от Вашите верни лордове може да пожелае да го използва като оръжие…

Клеон II мръдна бързо ръката си и я сви от болка

Полека-лека дойде на себе си, но усмивката му остана слаба, а гласът му се загуби в шепот:

— Ти си ценен човек, Броудриг. Винаги предвиждаш по-далеч, отколкото е необходимо, и съм принуден да вземам поне половината от препоръчаните от теб предпазни мерки, за да се чувствам сигурен. Ще прехвърлим проблема за Райъс на лордовете. Нека видим какво ще кажат и тогава ще вземем съответните мерки. Надявам се, че младият мъж все още не е предприел враждебни действия?

— В съобщението не споменава нищо подобно. Но вече помоли за подкрепления.

— Подкрепления! — очите на Императора се разшириха от удивление. — С какво разполага той?

— Десет кораба, сър, с пълен комплект допълнителни съдове. Два от корабите са снабдени с двигатели от стария Велик флот, а друг има артилерийска батарея от същия източник. Останалите са ново производство от последните петдесет години, но са в чудесно състояние.

— Десет кораба изглеждат достатъчно за каквато и да било успешна операция. С по-малко от десет моят баща е спечелил първата си победа! Какви са варварите които Райъс смята да подчини?

Личният секретар смръщи вежди.

— Нарича ги „Фондация“.

— Какво е това?

— Нямам записи за нещо подобно, сър. Претърсих архивите внимателно. В тази част на Галактиката се намирала древната провинция Анакреон, която през последните два века е затънала в разбойничество, варваризъм и анархия. В провинцията никога не е имало планета с име Фондация. Но е имало Група учени, заточени в тази област точно преди отцепването. Те трябвало да подготвят Енциклопедия! — той се усмихна подигравателно. — Мисля, че те наричат Енциклопедията „Фондация“.

— Добре! — Императорът счете това за заключение. — Но не виждам някаква особена връзка…

— Аз въобще не намирам връзка, сър. Няма име, което да е останало за тази организация след избухването на анархията в региона. Ако нейните потомци все още живеят и пазят името й, то тогава най-вероятно те да се превърнали във варвари.

— И това изисква подкрепления? — Императорът погледна красноречиво секретаря си. — По-вероятно е да започнеш да се биеш с десет кораба и да поискаш още, преди да нанесеш решаващия удар. Но аз започвам да си припомням този Райъс — той беше хубаво момче от вярно нам семейство. Броудриг, тук има нещо, което не разбирам. Проблемът е много по-сложен, отколкото изглежда… — пръстите му лениво си играеха с блестящия чаршаф, който покриваше краката му. — Трябва да пратя човек там! И то наблюдателен, умен и верен. Броудриг…

Секретарят наклони глава.

— А кораби, сър?

— Не още! — Императорът изпъшка, когато се помръдна. Вдигна пръст. — Не, докато не научим повече. Свикай Съвета на лордовете за тази седмица. Тъкмо ще ни се отдаде възможност за въвеждане на някои лимити. И нека само се опитат да възразяват — ако не им е скъп животът!