Айзък Азимов - Втората Фондация

— Почакай, ще си го запиша.

— Не, не — Аркадия вдигна бързо ръка. — Не бива нищо да записвате. Трябва да го запомните… и да го намерите без чужда помощ.

Татенцето се озадачи. После вдигна рамене.

— Добре де. „Чанъл Драйв“ 55 в Станмарк, до град Терминус и се отива със самолетен рейс. Така ли е?

— И още нещо.

— Да?

— Ще му съобщите ли нещо за мен?

— Разбира се.

— Искам да ви го пошепна.

Той наведе пълната си буза към нея и тихият шепот премина от нейната уста до неговото ухо. Очите на татенцето се окръглиха.

— Това ли искаш да му предам? Но в него няма смисъл.

— Той ще разбере. Само обяснете, че аз го изпращам и че той би трябвало да знае какво означава. И го повторете, точно както аз ви го казах. Без никаква разлика. Нали няма да забравите?

— Как бих могъл? Три малки думи. Виж какво…

— Не, не! — тя заподскача от силата на обзелите я чувства. — Не го повтаряйте. Никога да не сте го изговорили пред никой друг. Забравете го, освен когато се видите с баща ми. Обещайте ми.

Татенцето отново повдигна рамене.

— Добре! Обещавам! — Прекрасно — рече тя тъжно и когато той слезе до въздушното такси, което го чакаше, за да го откара на космодрума, се запита дали не беше подписала смъртната му присъда. Зачуди се дали щеше да го види някога отново.

Аркадия едва се осмели да се върне в къщи и да се изправи пред доброто, мило майче. Може би, когато всичко свършеше, най-добре щеше да направи да се самоубие, заради всичко, което им бе сторила.

Джол Турбор в новата му роля на военен кореспондент видя едрото си туловище, облечено в морска униформа, и това му хареса. Радваше се отново да лети и част от ужасяващата безпомощност в безполезната битка срещу Втората Фондация се загуби сред възбудата на друг вид сражения с реални кораби и обикновени хора.

Наистина, борбата на Фондацията не се отличаваше с победи, но все пак беше възможно този факт да се приеме философски. След шест месеца сърцевината на Фондацията не беше засегната и основната част от флотата й продължаваше да съществува. С новите добавки, откакто войната бе започнала, тя беше почти също толкова многобройна и по-силна в техническо отношение, отколкото преди поражението при Ифни.

А междувременно, планетарните отбранителни системи укрепваха, въоръжените сили бяха по-добре обучени; ефикасността на администрацията бе изстискана от водата в нея, а голяма част от победоносната флота на Калгън биваше погълната от необходимостта да окупира „завладените“ територии.

В момента Турбор беше с Третата флота в покрайнините на сектора Анакреон. В съответствие с политиката да представя събитията като „война на обикновените хора“, той интервюираше Фенел Лаймор, инженер трети ранг, доброволец.

— Разкажете нещо за себе си — поде Турбор.

— Няма много за разправяне — Лаймор размърда крака и допусна лека свенлива усмивка да се появи на лицето му, сякаш виждаше милионите хора, които несъмнено го гледаха в момента. — Аз съм от Локрис. Работех в един завод за аерокари; бях началник цех и получавах добра заплата. Женен съм, имам две деца, и двете момичета. Ей, мога ли да им кажа, здравейте… в случай, че гледат?

— Разбира се. Екранът е ваш.

— Ехей, благодаря — издърдори той. — Здравей, мила, ако ме слушаш, чувствам се прекрасно. Съни добре ли е? И Тома? През цялото време си мисля за вас и може би, когато кацнем, ще изляза в отпуска. Получих вашия колет с храна, но ви го връщам. Ние се храним редовно, но разправят, че на цивилните им било малко трудно. Май това е всичко.

— Ще я потърся следващия път, когато съм на Локрис, и ще се погрижа да не й липсва храна. О’кей?

Младият мъж се усмихна широко и кимна с глава.

— Добре. Хайде сега ни разкажете… Вие сте доброволец, нали?

— Разбира се. Ако някой започне да се бие с мен, не е нужно никой да ме дърпа. Присъединих се в деня, когато чух за „Хобър Малоу“.

— Какъв боен дух! Били ли сте в много сражения? Виждам, че имате две звезди за участие в битки.

— Пфу! — възкликна Лаймор. — Не бяха битки, а преследване. Калгънци не се бият, освен ако имат надмощие от пет към един или повече в тяхна полза. Дори в такъв случай те се промъкват и се опитват да ни разделят кораб от кораб. Мой братовчед е бил при Ифни и на кораб, който успял да избяга, стария „Еблинг Майс“. Разправя, че и там е било същото. Главната им флота е била хвърлена само срещу една наша дивизия и даже когато сме останали само с пет кораба, те продължавали да дебнат, вместо да се бият. В това сражение ние сме разрушили два пъти повече техни кораби.