Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Но за какви архиви говориш, Тривайз?

— Каквито и да са. Книги, филми, записи, холографии, предмети… Откакто съм тук, не съм видял нищо, което по някакъв начин да мога да приема за архивен материал. Ти да си виждал нещо такова, Янов?

— Не — колебливо отвърна Пелорат, — но аз всъщност не съм се и оглеждал за подобни неща.

— Обаче аз се оглеждах и нищо не видях. Нищо! Предполагам, че са ги скрили от мен. Чудя се защо. Би ли ми казала, Блис?

Гладкото чело на младата жена се сбръчка в озадачена гримаса.

— Как не ме попита за това по-рано? Аз/ние/Гея не крием нищо и не говорим лъжи. Само един изолат — изолиран индивид — може да лъже. Той е ограничен и се бои, защото е ограничен. Гея обаче е планетарен организъм с огромни умствени способности и не се бои от нищо. Да говори лъжи, да създава описания, които се различават от действителността, за нея е напълно ненужно.

Тривайз изсумтя.

— Тогава защо всички толкова внимателно ми пречеха да видя каквито и да било архиви? Изтъкни ми поне една причина.

— Разбира се — Блис протегна напред двете си ръце с дланите нагоре. — Ние нямаме никакви архиви.

Пръв се съвзе Пелорат, който изглеждаше по-малко удивен от двамата.

— Скъпа моя — кротко каза той, — това е съвършено невъзможно. Няма разумна цивилизация без архиви.

Блис вдигна вежди.

— Ясно ми е. Просто имам предвид, че ние нямаме архиви от типа, за който Трив… Тривайз говори и се надява да намери. Аз/ние/Гея не притежаваме никакви ръкописи, разпечатки, филми, компютърни бази данни… Ако е там въпросът, нямаме и нищо, изсечено на скала. Друго не съм казала. Естествено, щом нямаме подобни неща, Тривайз не би могъл да ги намери.

— Тогава какво имате — попита съветникът — като заместител на онова, което аз наричам архиви?

Внимателно, като че ли говореше на дете, Блис произнесе:

— Аз/ние/Гея имаме памет. Аз помня.

— Какво помниш?

— Всичко.

— Помниш всички справочни данни?

— Разбира се.

— Откога? За колко години назад?

— За неопределено дълго време.

— Би могла да ми цитираш исторически данни, биографични, географски, научни факти? Дори и местните клюки?

— Всичко.

— В тази главичка? — Той язвително посочи дясното й слепоочие.

— Не — рече тя. — Спомените на Гея не са ограничени до съдържанието на моя собствен череп. Вижте (за момент Блис сякаш стана по-официална и дори малко неприветлива, тъй като престана да бъде просто индивид и се превърна в амалгама от множество единици), трябва да е имало известен период преди началото на историята, когато човешките същества са били толкова примитивни, че макар да са помнели събитията, не са могли да говорят. Речта се е появила, за да изразява спомените и да ги предава от човек на човек. По-късно е била измислена писмеността, за да може спомените да се записват и предават от поколение на поколение. Оттогава насам целият технически прогрес е служил да освободи повече място за тях и да улесни припомнянето на желаните събития. Но след като накрая индивидите се обединили, за да образуват Гея, всичко туй безнадеждно остаряло. Ние можем да се върнем към паметта, към основната система за съхраняване на архивите, върху която е изградено всичко останало. Разбирате ли?

— Да не би да твърдиш — рече Тривайз, — че съвкупността от мозъци на Гея е в състояние да си спомни далеч повече данни, отколкото един-единствен мозък?

— Разбира се.

— Но ако нейните спомени са разхвърляни в планетарната памет, какво печелиш ти от това?

— Всичко, което би могъл да пожелаеш. Каквото и да поискам да узная, то се намира някъде в нечий индивидуален ум или пък в много умове. Ако е нещо фундаментално, като например значението на думата „стол“, естествено, че се съдържа във всеки ум. Но даже и да е съвсем езотерично, в нищожно малка част от паметта на Гея, ако имам нужда, пак мога да го извикам, макар че подобно припомняне вероятно ще отнеме малко повече време. Виж какво, Тривайз, когато ти поискаш да узнаеш нещо, което го няма в твоя ум, преглеждаш някоя подходяща книга-филм или използваш компютърни бази данни, нали? Аз пък сканирам сумарния ум на Гея.

— Как предотвратяваш опасността цялата тази информация да се излее в ума ти и да ти пръсне черепа? — попита съветникът.

— Май си позволи сарказъм, Тривайз?

— Хайде, Голан — обади се Пелорат, — не ставай груб.

Тривайз ги изгледа един по един и с видимо усилие си наложи да превъзмогне напрегнатостта си.