Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Следователно — продължи Тривайз, — ако Гея е била основана в началото на хиперпространствените пътувания, много вероятно е тя да е била колонизирана от земяните. Поради тази причина записите за заселването й и за следващите няколко хилядолетия очевидно би трябвало да включват Земята и земяните, а именно тези материали са изчезнали. Нещо изглежда се стреми Земята да не бъде споменавана никъде в архивите на Галактиката. А щом е тъй, за това трябва да има сериозни основания.

— Това е само догадка, Тривайз — възмутено се обади Блис. — Нямаш никакви доказателства.

— Но нали не друг, а Гея настояваше, че особеният ми талант се състои в това да стигам до правилни решения въз основа на недостатъчни доказателства. Следователно, ако съм достигнал до някакво твърдо заключение, не опонирай, че ми липсват факти.

Блис премълча.

— Ето още една причина да намерим Земята. — заключи Тривайз. — Смятам да замина веднага, щом „Далечната звезда“ бъде готова. Вие двамата все още ли искате да дойдете?

— Да — рече веднага Блис.

— Да — потвърди и Пелорат.

Ръмеше. Тривайз вдигна очи към небето, сивкаво бяло до непроницаемост.

Носеше шапка против дъжд, която отблъскваше капките и ги разпръскваше далеч от тялото му във всички посоки. Пелорат, стоящ извън обхвата на разлитащите се пръски, нямаше такава зашита.

— Янов, не виждам смисъл да се оставиш да те намокри — каза Тривайз.

— Скъпи ми приятелю, мокротата не ме безпокои — отвърна Пелорат с вечното си сериозно изражение. — Дъждът е слаб и топъл, няма вятър, а и освен това ще ти цитирам старата поговорка: „Щом си на Анакреон, прави като анакреонците“ — той посочи неколцината геяни, които стояха близо до „Далечната звезда“ и мълчаливо гледаха. Бяха доста разпръснати — съвсем като дървета в някоя тукашна горичка — и никой от тях не носеше дъждовна шапка.

— Предполагам — заяви Тривайз, — че те нямат нищо против да се понамокрят, тъй като и останалата Гея сега го прави. Дърветата, тревата, почвата — всички те се мокрят и са равностойна част от планетата ведно с геяните.

— Струва ми се, че в думите ти има смисъл — каза Пелорат. — Слънцето ще изгрее достатъчно скоро и всичко ще изсъхне бързо. Дрехите няма да се намачкат или да се свият, няма да има ефект на охлаждане и тъй като не съществуват никакви ненужни патогенни микроорганизми, никой няма да хване настинка, грип или пневмония. Тогава защо да се безпокоят заради малко влага?

За Тривайз не бе трудно да открие логиката в думите му, но не му се искаше да престане с натякванията.

— Все пак няма никаква нужда да вали, когато потегляме. Дъждът, в края на краищата, е предумишлен. Ако Гея не искаше, нямаше да вали. Излиза като че изразява презрението си към нас.

— Може би — Пелорат леко сви устни — Гея плаче от мъка преди раздялата.

— Възможно е, но пък аз не плача.

— Всъщност — продължи историкът — предполагам, че почвата в този район просто трябва да се поовлажни и че необходимостта от това е по-важна от твоето желание да грейне слънце.

Тривайз се усмихна.

— Подозирам, че тази планета наистина ти харесва. Имам предвид дори ако оставим настрана Блис.

— Да, харесва ми — с леко натъртване отвърна Пелорат. — Винаги съм водил тих и подреден живот и си мисля как бих могъл да се устроя тук — с цял свят, който се труди да поддържа битието именно тихо и подредено. В края на краищата, Голан, когато строим къща — или пък космически кораб, — ние се опитваме да създадем идеалното убежище. Оборудваме ги с онова, което ни е нужно; проектираме ги тъй, че да контролираме температурата, качеството на въздуха, осветлението и всичко останало, което ни се струва важно, и се стремим те да ни устройват максимално. Гея представлява развитие на желанието ни за удобство и сигурност, разпрострени върху цяла една планета. Какво лошо има?

— Лошото е — каза Тривайз, — че моят дом или моят кораб е проектиран така, че да устройва мен. Не аз съм проектиран да устройвам него. Ако бях част от Гея, без значение колко идеално е измислена планетата, та да ме устройва, щях здравата да се безпокоя да не би и аз също да съм измислен така, че да устройвам нея.

Пелорат сви устни.

— Може да се каже, че всяко общество моделира своите членове да му пасват. Развиват се такива обичаи, които имат смисъл за него самото, а това обвързва здраво индивида към нуждите му.

— В обществата, които аз познавам, човек може да въстане. Има ексцентрици и дори престъпници.