Айзък Азимов - Фантастично пътешествие II - Направление — мозъка

— Сервитьорката, която обърна нещата в наша полза? Разбира се. Без нея…

— Знаем същината на историята, Морисън. Иска да знаете, че двамата ви приятели са се възстановили и очевидно все още са привързани един към друг.

— А Ешби? Каза ми, че е готова за тръгване, ако Вашингтон сметне за нужно. Съобщих го снощи.

— Да, ще я измъкнем по един или друг начин. А сега, страхувам се, че отново трябва да ви обезпокоим.

— Още колко ще продължи това? — намръщи се Морисън.

— Не знам. Трябва да се примирите. Професор Фраяр, защо не продължите?

Фраяр кимна.

— Д-р Морисън, имате ли нещо против, ако си водя бележки? Не, ще го кажа по друг начин. Ще си водя записки, Морисън.

Измъкна от куфарчето си малка компютърна клавиатура с модерен дизайн.

— Къде ще отидат тези бележки, професоре? — учтиво попита Родано.

— В записващото ми устройство, м-р Родано.

— А то къде е, професоре?

— В кабинета ми, в министерството на отбраната, м-р Родано — след което добави с известно раздразнение, заради втренчения поглед на другия — В моя сейф, в офиса ми в министерството. И сейфа, и записващото устройство имат сложен шифър. Това задоволява ли ви?

— Продължавайте, професоре.

Фраяр се обърна към Морисън и запита:

— Морисън, вярно ли е, че са ви миниатюризирали? Вас, лично?

— Да. При най-силната миниатюризация, бях с размерите на атом, като част от кораб с размери на глюкозна молекула. Прекарах повече от половин ден в живо човешко тяло, отначало в кръвоносната система, а след това в мозъка.

— И това е вярно? Няма ли възможност да са ви заблудили или измамили?

— Моля ви, професор Фраяр. Ако съм бил заблуден или хипнотизиран, сегашните ми показания нямат никаква стойност. Не бихме могли да продължим, ако не приемете факта, че съм с нормално съзнание и събитията, които ще съобщя, напълно отговарят на действителността.

— Прав сте — стисна устни Фраяр. — Трябва да направим това предположение преди да започнем. Ще приема, че сте нормален и може да ви се вярва, без предубеждения относно по-нататъшното преразглеждане на тези предположения.

— Разбира се — кимна Морисън.

— В такъв случай — Фраяр се обърна към Родано — започваме с една важна забележка. Миниатюризацията е възможна и Съветите наистина я владеят, и могат да миниатюризират всяко живо същество, без да му причинят очевидни повреди.

— Вероятно — продължи той към Морисън, — Съветите твърдят, че извършват миниатюризацията като намаляват константата на Планк.

— Да, така е.

— Разбира се, че е така. Няма друг начин, по който да се направи. Обясниха ли ви процедурата, с която се извършва намаляването?

— Не. Можете също така да направите предположението, че съветските учени, с които работих, са нормални като нас. Не биха ми дали просто така нещо, което не искат да знаем.

— Много добре. Предположението е направено. Сега ни разкажете какво точно се случи с вас в Съветския съюз. Не ни го описвайте като приключенска история, а само като наблюдения на професионален физик.

Морисън започна да разказва. Всъщност не съжаляваше, че го прави. Искаше да се отърве от тези знания. Не желаеше да носи отговорността, че е единствения американец, който ги знае. Разказа историята с подробности, което отне няколко часа. Не спря, преди да седнат пред обеда, сервиран от обслужването по стаите.

Докато ядяха десерта, Фраяр каза:

— Нека да обобщя, доколкото мога по памет. Като начало, миниатюризацията не въздейства на хода на времето, нито на квантовите взаимодействия, т.е. електромагнитните, слабите и силните взаимодействия. Обаче въздейства на гравитационното взаимодействие, което намалява пропорционално на масата, както и би следвало да бъде. Така ли е?

Морисън кимна.

— Светлината — продължи Фраяр — или най-общо казано електромагнитните излъчвания могат да прекосяват навън и навътре миниатюризационното поле, но не и звука. Нормалната материя се отблъсква слабо от миниатюризационното поле, но при натиск може да бъде накарана да навлезе в него и да се миниатюризира, с цената на загуба на енергия от полето.

Морисън отново кимна.

— Колкото повече се миниатюризира даден обект, толкова по-малко енергия е нужна за по-нататъшната му миниатюризация. Знаете ли дали енергийните разходи намаляват пропорционално на оставащата маса при всеки етап на миниатюризацията?

— Изглежда логично — отговори Морисън, — но не си спомням някой да е споменавал за количествената природа на явлението.