Петнадесет секунди!
След тях открихме Блум. Той още седеше на стола, ръцете продължаваха да бъдат скръстени пред гърдите му, но там зееше отвор. Билярдната топка бе пронизала ръката и гръдния му кош. Както се установи по-късно при аутопсията, бе отнесена по-голямата част от сърцето му.
Изключиха установката. Извикаха полиция. Затеглиха Прис, който беше почти припаднал. Аз не бях в по-добро състояние. Ако някой от репортерите каже, че в този момент е разсъждавал нормално, просто лъже!
Успях да се срещна с Прис след няколко месеца. Беше малко отслабнал, но иначе изглеждаше добре. По страните му имаше руменина, излъчваше увереност. Толкова добре облечен не го бях виждал никога.
— Сега знам какво се случи — каза той. — Ако бях имал време за преценка, щях да се досетя. Но толкова бавно мисля, а бедният Ед така усърдно ме тикаше да участвам в шоуто му! Постоянно обмислям какви вреди нанесох, без да искам.
— Не можете да върнете Блум — трезво отбелязах аз.
— Не, не мога — отговори също толкова трезво моят събеседник. — Но все още съществува неговата фирма. Онова, което се случи по време на демонстрацията, е най-лошата реклама за нулевата гравитация. Историята трябва да се изясни и за това Ви повиках.
— Така ли?
— Ако мислех по-бързо, щях да разбера, че Ед говори глупости за повдигането на топката. Не би могло да бъде така. Ако Блум не презираше теорията ми толкова много, самият той би се досетил.
Движението на Земята не е единственото, което трябва да се има предвид, млади човече. Слънцето също се движи в огромна орбита около центъра на Млечния път. Галактиката също се върти по строго определен начин. Попадайки в нулевото гравитационно поле, може да помислите, че билярдната топка няма да се повлияе от тези движения и ще попадне в състояние на абсолютен покой. Но понятие „абсолютен покой“ не съществува!
Прис бавно поклати глава.
— Проблемът на Ед беше, че той приема ракетата да пада свободно, а хората да се реят в пространството. Той се надяваше топката да остане във въздуха. Обаче в космическия кораб нулевата гравитация не е резултат от отсъствието на гравитация. Там двата обекта, човекът и корабът, падат с еднаква скорост. Реагират на гравитацията по еднакъв начин. Така и двата обекта са неподвижни един спрямо друг.
— В нулевата гравитация, възпроизведена от Ед, се получи заздравяване на гумената Вселена. Това означава фактическа загуба на масата. Всичко в полето, билярдната топка, включително и молекулите на въздуха, са безтегловни. Предмет без маса може да се движи само по един начин.
Професорът млъкна, сякаш очакваше въпроса.
— Какъв е той? — подканих го да продължи.
— Със скоростта на светлината. Всеки безтегловен обект, като неутрона и фотона, може да се движи единствено със скоростта на светлината. Всъщност кинетиката на светлината е такава, защото е съставена от фотони. В момента, в който билярдната топка влезе в нулевото гравитационно поле, тя стана безтегловна и излетя.
Поклатих глава.
— Но не възстановява ли масата си, щом напусне полето? — поинтересувах се аз.
— Разбира се. Веднага започва да намалява скоростта си под въздействието на триенето на въздуха и повърхността на билярдната маса. Но представете си колко голямо триене е необходимо, за да намали скоростта на такъв обект? Той преминава сто километра през нашата гъста атмосфера за хилядни от секундата. Билярдната топка се удари в ръба на масата, прониза нещастния Ед и излетя през прозореца, формирайки съвършени кръгове.
Чист късмет беше, че се намирахме на покрива на сградата. Ако бяхме по-ниско, можете да си представите колко сгради би разрушила и колко хора би убила. В този момент билярдната топка е в космическото пространство, някъде извън Слънчевата система. Ще пътува вечно, докато срещне някой по-голям предмет, който да я спре. В него ще се образува дълбок кратер.
Представях си тази картина. Не бях сигурен, че ми харесва.
— Но как е възможно това? Много добре видях как, като влезе в полето, билярдната топка замря! Вие твърдите, че тя е придобила огромна кинетична енергия. Откъде я е получила?
Прис сви рамене.
— От нищото. Законът за запазване на енергията е валиден само в условията на генерална относителност. Така е и в предполагаемата каучукова Вселена. Когато изчезне еластичността, относителността престава да съществува. Енергия може да се създава и разрушава свободно. Това важи и за радиацията в нулевото гравитационно поле. Тази радиация Блум не обясни тогава и се страхувам, че не би могъл. Ако само бе експериментирал всичко до край… Ако не бързаше толкова с глупавото си шоу…
Читать дальше