Айзък Азимов - Билярдната топка

Но не звучеше като доволен от себе си човек. Може би не богатството на Блум го гризеше, а световната му слава. Появата на Блум във всяко кътче на света бе събитие, докато Джеймс Прис бе познат само сред научните среди.

Отгатнал мислите ми по моето изражение, професорът побърза да добави:

— Но ние сме приятели. Няколко пъти седмично играем билярд и най-редовно го бия.

Не публикувах това изявление. Проверих го при разговора си с Блум. Той дълго говори, но започна така: „Побеждава ме на билярд! Тоя некадърник…“ и бе преминал към доста лични подробности.

Всъщност и двамата играеха билярд като професионалисти. Виждал съм ги как се настървяват — не като приятели, а като смъртни врагове.

— Бихте ли могли да отречете, че Блум ще успее да конструира апарата? — изрекох на глас аз.

— Искате да кажете, дали бих се забъркал в нещо такова? Хм-м… Я да помислим, млади човече! Какво точно разбираме под антигравитация? Концепцията ни за гравитацията се базира върху Айнщайновата Теория на относителността. Тя навърши сто и петдесет години, но не е загубила давност. Можем да я разберем…

Мълчах учтиво. Бях го слушал как разсъждава. За да успееш да схванеш какво иска да ти каже, трябва да го оставиш да следва колебанията на колосалния си мозък.

— Можем да я разберем — продължи ученият, — ако си представим, че Вселената е супереластичен, непробиваем пласт каучук. Знаем, че на повърхността на земята масата има тегло. Предметите тук ще направят вдлъбнатина върху този лист. По-голяма маса — по-дълбока извивка.

— На нашата планета съществуват всички форми на масата. Всеки обект ще се върти и ще променя посоката си на движение. Така каучуковият лист би се осеял с вдлъбнатини. Точно с усукването и промяната на посоката ние представяме силата на гравитацията. Ако движещият се предмет се доближи до центъра на вдлъбнатината достатъчно бавно, той попада в капан. При отсъствието на триене обектът ще се върти безкрайно. По този начин, но с други думи, Исак Нютон е интерпретирал силата, а Алберт Айнщайн — геометричното отклонение.

Тук замълча за момент. Досега бе говорил доста гладко, защото беше обяснявал този проблем много пъти. Заплетеното едва започваше.

— За да продуцираме антигравитация, ние трябва да променим геометрията на Вселената. С помощта на нашия метафор, ние се опитваме да заздравим предполагаемия каучуков пласт. Можем да си представим как повдигаме имагинерната маса и предотвратяваме образуването на вдлъбнатина. Ако съумеем да запазим гумата плоска, създаваме друга Вселена, или поне част от нея. Въртящото се тяло няма да промени своята директория, т.е. масата няма да предизвика гравитационна сила. Да продуцираме антигравитация по този начин, означава да използваме тегло, равно на земното и да го вдигнем над главите си.

— Но вашата Теория за двете полета… — прекъснах го аз.

— Точно така. Генерално относителността не обяснява и гравитационното и електромагнитното полета като равни. Айнщайн пропилял половината си живот да докаже унифицирана теория на полето и не успял. Всичките му последователи също се провалиха. Аз обаче започнах с презумпцията, че съществуват две полета, които не могат да бъдат уеднаквени. Това обяснявам отчасти с метафората за каучуков лист.

Бяхме стигнали до нещо, за което не бях чувал преди.

— Как така? — поинтересувах се аз.

— Да предположим, че вместо да повдигнем предполагаемата маса, ние се опитаме да заздравим каучука. Той ще се огъне малко, но като цяло ще остане плосък. Гравитацията ще отслабне, оттам ще намалее и масата. Тези два фактора са основните в явлението, касаещо имагинерната Вселена. Ако успеем да унищожим еластичността на гумата, гравитацията и масата ще изчезнат заедно.

— При подходящи условия електромагнитното поле ще се противопостави на гравитационното. Това ще втвърди материята на измислената от нас Вселена. Електромагнитните явления са много по-силни от гравитационното поле. Така миналото би станало настояще.

— Но вие казахте „при подходящи условия“? Може ли те да бъдат достигнати, професоре?

— Точно това не знам — отговори замислен ученият. — Ако наистина Вселената беше каучуков пласт, неговата твърдост би достигнала неподозирани величини. Това предполага безпределно интензивно електромагнитно поле. Антигравитацията би била невъзможна.

— Но според Блум…

— Да, знам. Той допуска, че електромагнитните сили биха могли да се ограничат. Не се учудвам, като имам предвид колко наивен и неграмотен е той. Подходът му към теорията е ненаучен. Ед… Ед така и не успя да се дипломира, сигурно знаете това?