Айзък Азимов - Билярдната топка

— Останах с впечатлението, че на тази демонстрация вие постигнахте 0,8 g. Малко по-добре е от постижението, направено миналата пролет в Бразилия — отбелязах аз.

— Така ли? Я пресметнете първоначалната енергия при тях и тук и ми кажете разликата при понижаване на гравитацията в киловати за час!

— Но въпросът е дали можете да постигнете нулева гравитация! Това е, което професор Прис смята за невъзможно. Всеки знае, че намаляването на полето не е кой знае какво постижение.

Блум сви юмруци. Имах чувството, че ключовият експеримент се е провалил и той е на края на силите си. Блум мразеше Вселената да осуетява замислите му.

— Повръща ми се от теоретиците! — Изрече думите с нисък, контролиран тон. Сякаш се бе изморил да премълчава този факт и бе решен на всяка цена да оповести мислите си. — Прис спечели две Нобелови награди с няколко уравнения, но какво постигна с тях? Аз успях да ги приложа и ще продължавам да ги разработвам, независимо дали това му харесва, или не!

Аз съм този, когото хората ще помнят! Аз печеля от това! Той може да запази проклетите си титла, награди и слава! Ще ви кажа какво го яде. Обикновената, добре позната завист! Не може да понесе, че имам всичко, защото действам. Той не успява, защото само разсъждава!

Казах му веднъж… Ние играем билярд заедно, сигурно знаете…

Точно от това излияние цитирах по-горе неговите думи. Не съм го публикувал. Прекалено е банално.

— Играем билярд заедно — продължи, вече успокоен, Блум. — Победил съм в моя дял от игрите. Успяваме да поддържаме добрия тон, все пак. Как успя да завърши колежа, така и не разбрах. Е, добър беше във физиката и математиката. Но като гледам как се справя с живота, направо ми е жал за него.

— Вие не сте се дипломирали, нали, мистър Блум? — Това беше злобно вмятане, но се радвах да го гледам ядосан.

— Прекъснах следването, защото захванах бизнес, по дяволите! Средният ми успех за трите години в колежа е пет, не забравяйте това! По времето, когато Прие защити докторска степен, аз правех втория си милион!

После продължи явно раздразнен:

— Както и да е. Веднъж, когато играехме билярд, му казах „Джим, не мога да си обясня защо ти получи Нобелова награда, след като аз изведох резултатите? Защо са ти две? Дай ми едната!“ Той продължи да маже с тебешир своя кий, после тъпо ми отговори: „Ти имаш два милиарда, дай ми единия!“ Разбирате ли сега? Проклетникът иска пари!

— Значи вие нямате нищо против за него да остане единствено славата? — попитах невинно аз.

За момент помислих, че ще заповяда да ме изгонят. Но той не го направи. Вместо това се изсмя и помаха ръка. Сякаш унищожаваше нещо от несъществуваща черна дъска.

— О, забравете казаното! Изтрийте го от записа. Имате нужда от изявление? Добре. Нещата не вървят, както очаквах, но съвсем скоро ще открия къде е проблемът!

Може да напишете, че не ни е необходим безкраен електромагнитен интензитет. Ние ще заздравим каучуковия пласт и ще получим нулева гравитация! Когато го осъществим, ще направим най-великата демонстрация, която някога сте виждали! Ще я посветим изключително на пресата и Прис. Вие също ще бъдете поканен. Може да напишете, че това ще бъде съвсем скоро! Разбрахме ли се?

Разбрахме се!

Имах възможност да се срещна с двамата още един-два пъти след това. Дори ги видях заедно на една от билярдните им срещи. Както споменах и преди, двамата бяха съвършени професионалисти.

Но поканата за демонстрацията не дойде толкова бързо. Получих я шест седмици, преди да изтече година от изявлението на Блум. Не беше честно да се очаква по-къс срок.

На красиво гравирания къс хартия уверяваха, че отначало ще има коктейл. Половинчатите работи не бяха по вкуса на Блум. Щеше да го задоволи само цяла армия репортери. Поканен бе и екип на телевизията. Блум се чувстваше абсолютно уверен в себе се. Искаше неговата демонстрация да присъства във всеки апартамент на планетата.

Позвъних на професор Прис, за да се уверя, че е поканен и той. Не бяха го пропуснали.

— Имате ли намерение да отидете, сър?

Последва пауза. Лицето на учения в екрана на видеофона излъчваше отчайваща несигурност.

— Демонстрация от този род е най-неподходящото място за един сериозен учен. Не ми харесва да окуражавам такива събития. — Страхувах се, че ще откаже. Неговото отсъствие би намалило драматизма на ситуацията. Накрая явно реши, че му липсва кураж да играе ролята на страхливец пред света. — Ед Блум не е учен, но и за него трябва да има място под слънцето. Ще бъда там!