Айзък Азимов - Братчето

За мен беше голям шок, когато отхвърлиха молбата ни за второ дете. Толкова се надявахме да получим разрешение.

Аз съм почтен гражданин, стълб на обществото и всичко от този род. Малко съм старичък, навярно. Джози, съпругата ми, може би вече не е в най-добрите си години за раждане на дете. Но какво от това?

Имахме един син, Чарли, и наистина искахме второ дете. Момче или момиче, не беше важно. Разбира се, ако нещо не бе наред с Чарли, ако беше развил някоя болест, тогава сигурно щяхме да получим разрешение за друго дете. Или може би не. А ако получехме такова разрешение, сигурно щяха да ни вземат Чарли като ненормално развит. Знаете какво имам предвид, не е нужно да го казвам.

Проблемът бе, че късно започнахме. И това бе заради Джози. Имаше нередовен мензис и човек никога не знаеше в кой момент да я хване, ако разбирате какво искам да кажа. Лекарите заявяваха, че ако не можем да имаме деца, ще е по-добре за света. Да нямаш деца е патриотизъм или нещо подобно.

Но ние ги изиграхме и накрая се роди дете. Чарли.

Когато Чарли беше на осем месеца, подадохме молба за второ дете. Искахме да имат малка разлика в годините. Нещо твърде много ли желаехме? Дори и да бяхме малко позастарели вече за това. В какъв свят живеем, в крайна сметка? Колкото и да намалява населението казват, че трябва да продължи да намалява, а ако животът стане по-лесен и хората живеят по-дълго, трябва да се намали още повече.

Няма как да се задоволят докато не унищожат човечеството изц…

Вижте какво! Ще разказвам, както си искам. Ако желаете да чуете историята, господин следователю, ще трябва да приемете моя начин. Какво можете да ми сторите? Хич не ме е грижа дали ще живея или ще умра. Какво бихте направили на мое място?… Или ще разказвам както ми харесва, или ще млъкна и правете каквото щете. Ясно ли ви е? Е, добре тогава.

Нямаше нужда да се тревожим, че Чарли ще е болнав или нещо подобно. Растеше като мечка или като някое от другите животни, които се срещаха едно време в горите. Беше от добър сой. Това можеше да се види. Защо тогава не ни позволяваха да имаме друго дете? Ето какво искам да знам.

Интелигентен ли? И още как. Силен. Знаеше какво иска. Идеално момче.

Трябвало е да го видите заедно с другите деца докато растеше. Водач по рождение. Винаги налагаше своето. Винаги караше съседските деца да правят това, което той желаеше. Знаеше какво иска и това, което искаше, винаги бе правилното. Ето какъв бе той.

На Джози обаче това не й харесваше. Казваше, че бил разглезен. Казваше, че аз съм го бил разглезил. Не знам за какво говореше. Аз го възпитавах.

По сила и по акъл бе с две години по-напред от връстниците си. Това го бях забелязал. И ако някои от другите деца се отклоняваха от пътя, се налагаше понякога да им показва кой е водача.

Джози мислеше, че ще стане тиран. Казваше, че нямал приятели, че всички деца се страхували от него.

И какво от това! Един водач не търси приятели. Той иска хората да го уважават. Ако пък се отклонят от пътя, нека се страхуват от него. Чарли се развиваше много добре. Другите деца, разбира се, обикновено го отбягваха. Но това бе заради родителите им. Когато им се роди едно дете и знаят, че повече няма да има, хората започват да бдят над него като над семейна скъпоценност. А децата се задушават от това. Стават безполезни, негодни за нищо…

Да вземем за пример онзи Стивънсън от другия край на квартала. Има две момичета. И двете жалки създания — лигави и празноглави. Как е успял да си издейства две, питам ви? Навярно има връзки. Или с малко пари, дадени на ръка. … Добре, добре. Ще стигна и до същественото. Когато стигна. Ако ме притеснявате, няма да получите нищо и ще отидем направо в съда. Не ми пука.

И останалите родители не искаха дечицата им да пострадат. Не играйте с момчето на Яновиц, предупреждавали са те. Никога не съм ги чувал, но съм сигурен, че точно това са казвали.

Мислех да пратя по-нататък Чарли в колеж, за да следва микроелектроника, космическа динамика или нещо от този сорт. А също икономика и бизнес, за да се научи как да извлича пари и власт от знанията си. Ето как си представях нещата. Исках го да е над всички останали. Но Джози продължаваше да разправя, че Чарли нямал приятели, че Чарли растял сам и прочее. Повтаряше го през цялото време. Сякаш живеех в ехозала. После, един ден, дойде при мен и каза:

— Защо не вземем на Чарли едно братче?

— О, разбира се — отвърнах аз. — Но ти вече не можеш да раждаш.