Айзък Азимов - Братчето

Вижте, вие ме разпитвате сякаш съм маниак-убиец. Но защо обвинявате мен? Защо не преследвате специалистите по микрореакторите за убийство? Намерете кой го е конструирал или кой го е оплескал при инсталирането му.

Вие, хора, не знаете ли какво е истинско престъпление? Това нещо например, ядреният микрореактор, то не се взривява, не вдига шум, просто се нагрява все повече и повече и след малко къщата пламва. Как е възможно да се отърват тези, които са произвели…

Да. Ще продължа по същество.

През този ден ме нямаше. Точно в този един-единствен ден от цялата година отсъствах. Иначе ръководя всичко от дома си. Няма нужда да ходя където и да било, компютрите вършат всичко. Не е като вашата работа, господин следователю.

Големият шеф искаше да ме види лично. В това нямаше никакъв смисъл, цялата работа можеше да се свърши и по комуникационната мрежа. Но той си има някаква идея, че от време на време трябва да проверява персонално всичките си ръководители на отдели. Суеверие, останало от Тъмната епоха, която бих искал да се върне, от времето преди компютрите и роботите, когато човек е можел да има толкова деца, колкото е пожелаел.

Та тъкмо в този ден микрореакторът е прегрял.

Веднага научих. Винаги се научава. Където и да сте, дори и на Луната, дори и на далечна космическа станция, лошите новини идват до вас за секунди. Можете да пропуснете добри новини, но лоши никога.

Незабавно хукнах към дома. През това време къщата все още е горяла.

Когато пристигнах, къщата представляваше пълна развалина. Джози бе на тревата отпред, изглеждаше ужасно, но беше жива. Била в градината, когато се случило — така ми казаха.

Когато видяла, че цялата къща избухва в пламъци, а Чарли бил вътре, веднага се втурнала в нея. И можех да се уверя, че трябва да го е измъкнала, защото той лежеше встрани, а над него се бяха надвесили хора. Изглеждаше зле. Не можех да го видя. Не смеех да се приближа и да го погледна. Трябваше най-напред от Джози да науча как е.

Почти не можех да говоря.

— Много ли е зле? — попитах Джози и не познах гласа си. Струва ми се, че щях да се побъркам.

— Не можех да спася и двамата — повтаряше тя. — Не можех да спася и двамата.

Защо е искала да спаси и двамата? — помислих си.

— Престани да се тревожиш за Хлапето — рекох. — Той бе просто машина. От застраховката и помощите ще си купим друго хлапе. — Мисля, че съм се опитал да кажа всичко това, но не знам дали съм успял. Навярно само съм издавал дрезгави звуци. Не знам.

Не знам дали тя ме чу или въобще разбра, че съм там. Продължаваше все така да шепне:

— Трябваше да избера единия — отново и отново.

Така че аз трябваше да отида на мястото, където лежеше Чарли. Прочистих гърлото си и успях да запитам:

— Как е момчето ми? Лошо ли е наранено?

— Сигурно може да се поправи — отвърна някакъв мъж, после ме погледна и рече: — Вашето момче ли?

Видях, че там лежеше Хлапето — едната му ръка бе изкривена и бездействена. Усмихна се, сякаш нищо не се бе случило, и каза:

— Здравей, тате. Мама ме измъкна от огъня. Къде е Чарли?

Джози бе направила избора си. Бе спасила Хлапето.

Не зная какво е станало след това. Не си спомням нищо. Вие казвате, че съм я убил. Успели са да ме откопчат от нея, едва след като съм я удушил.

Може би. Не зная. Не си спомням. Единственото, което знам е, че… тя е убиецът.

Убила е… Убила е… Чар…

Убила е момчето ми и е спасила парче…

Парче… титан!

© 1990 Айзък Азимов

© Емануел Икономов, превод от английски

Isaac Asimov

Kid Brother, 1990

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1698]

Последна редакция: 2007-02-17 10:59:41