И какво точно е това: неоренесанс, неоромантизъм, магически реализъм, диаболизъм, окултно-мистична фантастика? Или фантасмагории на графоман като „Белия Лъв“ в нашата психиатрия?… Трудно е да се каже.
От най-древните митове и легенди за грехопадението, през „Просперо“ на Шекспир и „Каменния гост“ на Пушкин, през превъплъщенията на Фауст, Вагнер и Мефистофел, та чак до Уайлд, Гогол, Достоевски, „Майсторът и Маргарита“, Томас Ман, Хесе, Ричард Бах или нашумелата напоследък и у нас „Операция Троянски кон“ на Бенитес, тази вечна тема неудържимо избликва през вековете и съзнанията или изригва като вулкан, за да тревожи света с непримиримостта на човешкия дух!
Заглавието е подвеждащо за всички ония, които биха искали да си попълнят бибилиотеката с последното „криминале“, трилър или екшън. Нищо общо с тривиалния, кървав натурализъм и картонената конфекция от плоски фигури на сексбомби и супермени. Идеята за свръхчовека лъха силно от всеки образ в това „нещо“, което само условно наричаме „роман“. Той и композиционно е само резюме, суров материал. Но героите му съвсем не са Нитчевите свръхчовеци, а такива, които, изглежда, преминават през горнилото на Шпенглер. И — в един драматичен момент на инвазия на Запада в най-пошлия му вид у нас — те говорят за фактическия залез на Запада и за една концепция в духа на Достоевски: човекът е свръхценен единствено във великата полифония от истини; Дяволът не е вече лош, той е спечелен на страната на Доброто; и сега, със сизифовски усилия, изправя собствените си грехове и погрешки, макар и често с класическия си реквизит и арсенал. Защото знае, че скоро тази вселена ще избухне.
Очевидна е астрологическата канава на сюжета и композицията; авторът преднамерено издава пристрастието си и в самите фамилии на 6-те героя на първия том (или част, което е по-коректно): полунемецът Хайнрих, т.е. Ариени — Ариес („Овен“), в единство и борба с една класическа „Везна“ — Вероника Ломбарди; Франсуа Леоне („Лъв“) — в диалектическа опозиция с рускинята-монахиня Аминия (Русия е под „Водолей“); американецът Туинсън (Туинс — „Близнаци“; самата Америка е под тази зодия) — като достоен опонент и допълващ образ на папа Сагитиниус I (Сагитариус — „Стрелец“), герой от английски произход (Англия тук минава за Юпитерианска страна под знака на Кентавъра или Стрелеца). Не е необходимо критикът и сведущият читател да е много печен, за да съзре умелото заплитане и разплитане на интригата, строене на кулминацията и развръзката по опозиции, тригони и секстили — изключително интересен композиционен и психологически подход с ключовете на астрологията.
От откъслечните сведения, които имаме, авторът е изригнал този феномен само за 3 или 4 денонощия и не е имал възможност да го редактира. Бидейки ту по върховете, ту зад волана, на релси или зад решетките, „отвсякъде гонен, навсякъде приет“, както бихме казали ние, той е извършил едно чудо, като ни е оставил този продукт: идея за сага, пресована в микророман, който не може да се нарече и роман: литературоведите и стилистите могат да се разправят с него, както си искат; но други — в момента в Америка — твърдят точно обратните неща.
И наистина, следите на ръкописа се губят в САЩ още от края на 70-те години; на титулната страница се чете „1978“, но се говори, че още през 1975 г. в един социалистически писателски съюз той е бил четен и обсъждан от членове на международния му отдел. Крупни специалисти по златото и скъпоценните камъни в Ню-Йорк (разбирай — „разведчици“) го държат като странна ценност в библиотеките си; за романа на ААА, като за „явление“, е докладвано и на едно най-висше духовно лице с мисия в Америка, което е замесено и в „голямата игра“… Романът посещава и Англия и става достояние на ръководни органи в тайната и явната британска и не само британска полиция. Интересно, все опира до полицията, разузнаването и религиозните среди — странна комбинация… В трета страна, на 3 пъти, изземват „Професии за резиденти“ от частни домове и арестуват читателите му…
Нима не е подобна неясната съдба на знаменитите записи от Кумранските пещери? Ватиканът или други заинтересовани набързо ги „смотаха“ и изфабрикуваха версия за отмъкването им от „разбойници“ и от „мафиоти“, само и само Библията и Евангелието, не дай си Боже, да излязат в оригинал.
Езотеричните, еретичните свещени текстове, от древността до днес нямат чет, но малкото от тях, видели бял свят или предавани от ухо на ухо; възстановявани, ако потрябва, чрез озарение свише, са качвали неотменно по кладите, предизвиквали са дъжд от куршуми, давали са паспорт за Космическо Гражданство!
Читать дальше