ААА-1 - Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

47 О, невести, невести на Славата Божия, де сте, радост Моя, ненагледна и румена?

48 Посети ли Отец някой мир, слиза в сила и огън бушуващ! На отците нищо не се опира; на отците нищо не се отказва — пръв е Отец Ми измежду всичките!

49 А тая, която отец обикне и възлюби, тя му вярна остава навеки и никой друг не познава.

50 Ако ти си Невеста на Бога, рабиня на отец Божий приставаш — очарована, слисана, вечно заета с Него.

51 Първият и последният, Цялото и Частта, Началото и Края, Всичкото Битие и всичките чудеса — само в него, отеца, намираш, и за тебе друг бог няма извън него!

52 Там, дето отец премине — никнат слънца и светли обители!

53 Там, дето Отец се явява, хората и природата, небето и световете се съюзяват за обич и подвиг.

54 Невеста Божия няма друг ум, няма друга душа, освен Отца й!

55 Невеста Божия следва отец Божий по петите навсякъде, вярва му и го боготвори, търси го и го намира, сънува го нощем и денем пребивава с него в душата си.

56 Усъмни ли се само за миг в съюза им — в безконечната мъдрост и истина на своя избраник, — той изчезва в небето за нея, той си отива.

57 Опетни ли с петънце от съмнение сянката му — отпиши я такава Невеста Божия, тя е обречена!

58 Плодовете на Отец на земята отци Божии ги раздават — а Невести поемат кошовете.

59 Ех, ти, славна Невесто, къде си — с дарове да те обсипя? С дивни звезди да ти пътя постеля; с трон да издигна светилището, дето Аз да седя, а ти на Мен да слугуваш!

60 Вечни ангели и сили небесни ще сложа отдясно ти! Адски цербери и стихии ще треперят отляво ти!

61 Ала няма още Невести на печалното земно позорище, няма;

62 няма Марии смирени — с косите си нозете да Ми осушат; с предани сълзи от радост душа Ми да стоплят — на Мен, Който ще стана множество!

63 Тъй проронва слова Отец в сърцето Ми; а отците самотни все още се хранят с видения — никой няма да ги посрещне; никой няма на крака да им стане…

64 Рукне нейде помен от Невеста Божия, но при някой друг, по-негоден отива;

65 блесне нейде отзвук от Невеста Божия — втора Невеста посегне, та го затули.

66 Не се търпят Невеста с Невеста, обикнат ли един отец Божий. По това, казвам, са по-долни от Моите, Любимите Божии, на които е Царството Вечно предел безпределен.

67 Приемете сега повей от Истината — истина за Любимите Божии — искри от пламъци; пламък от искрата Божия!

68 Любимите Божии само Бога обичат и любят — а това значи всички и всичко, и всякога всекиго.

69 Няма миг или вечност, когато те не обичат — туй е Любима на Бога!

70 Те се отдават на Бога и само на Бога, сиреч на всичко.

71 Неизменно тревожат сърцата с пламък божествен; вихром минават, но отминават,

72 а се връщат при онзи, който копнее за свобода и върши добро непрестанно.

73 Бог изпраща Любимите Божии там, дето някой се мъчи — търси пролука, но не намира; вика богати за помощ — ала богатите не помагат.

74 Силно заливат сърцата и вашите храмове те с блага неизречими, ала после се дръпват навътре — от Бога роса да поемат!…

75 С обич и преданост вечна ви носят живота Му, а преданост значи предан да бъдеш на всички, а не на някой отделен.

76 Ако всеки е предан на всички — тогава чистотата покълва; ако всеки раздава на всички — храм чистотата изгражда.

77 Преминеш ли — дай; преминат ли — вземай — това е смисълът на живота.

78 Бъди отворен за всички и всеки, подобно на извор — тъй, подобно на извор, и теб някой ще напои душата; и на балсамораздавеца — балсам ще положи в раната.

79 Няма, няма, наистина няма чистота по-светла от тая на Любимите Божии, понеже Любима Божия може да бъде и Невеста Божия, без да престава да бъде Любима Божия!

80 Значи — отец си имат и много Любими Божии, но се възвръщат при него след цял ден раздаване.

81 А отец, който има такава невеста, не е само отец, но го зоват богоравен.

82 Ето, предадох ви повей от повей на чистата мъдрост Божествена, която е мъдрост за любовта.

83 Само оная мъдрост, която е мъдрост за любовта — казваше Благият, — Отец ни приема;

84 само оная истина Отец ни отсява, която е истина за любовта.

85 А свободата — това е плодът на истината; семката на плода — истината за любовта!

86 Ония чисти сърца, отдали се с всичка сила на Бога, векуват вечно в Отца ни — и Той свобода им дарява!

87 Те не могат да отминат някого, що е протегнал ръка за помощ;

88 а ръката, която ги сграбчва, изсъхва веднага на място…“

89 Тъй ни учи Христос на земята и на небето.

90 И ние, със брат Йоан, се на много Царства Небесни наситихме;