Джоан Роулинг - Хари Потър и философският камък

Радостните възгласи на грифиндорци едва не отнесоха омагьосания таван; звездите над главите им сякаш затрепкаха. Чу се гласът на Пърси, който казваше на другите префекти:

— Брат ми, разбрахте ли! Най-малкият ми брат! Преминал през гигантския шахмат на Макгонъгол!

Най-после пак настъпи тишина.

— Второ… на Хърмаяни Грейнджър… за използването на хладнокръвна логика, когато е била изправена срещу огъня, присъждам на дом „Грифиндор“ петдесет точки.

Хърмаяни скри лице в ръцете си; Хари силно подозираше, че е избухнала в плач. Грифиндорци по цялата маса бяха извън себе си — изкачиха се със сто точки.

— Трето… на Хари Потър… — продължи Дъмбълдор и в помещението настъпи мъртва тишина — за невероятното хладнокръвие и изключителната храброст присъждам на дом „Грифиндор“ шейсет точки.

Взривът от викове беше оглушителен. Онези, които можеха да пресмятат, докато крещяха до прегракване, знаеха, че сега „Грифиндор“ имаше четиристотин седемдесет и две точки — точно толкова, колкото и „Слидерин“. Бяха излезли наравно за Купата на домовете. Да беше дал Дъмбълдор на Хари поне още една точка!

Дъмбълдор вдигна ръка.

— Има различни видове смелост — каза Дъмбълдор с усмивка. — Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си. Затова присъждам десет точки на Невил Лонгботъм.

Човек, намиращ се пред Голямата зала, можеше да си помисли, че е станала някаква експлозия — толкова силен беше шумът, който изригна от масата на „Грифиндор“. Хари, Рон и Хърмаяни станаха прави, за да крещят и ликуват, докато Невил, пребледнял от смайване, изчезна под куп ученици, които го прегръщаха. Никога досега не беше спечелил дори една точка за „Грифиндор“. Все още ликувайки, Хари мушна Рон в ребрата и посочи Малфой, който не би могъл да изглежда по-потресен и по-ужасен, дори ако току-що му бяха произнесли проклятието за пълно тяловкочанясване.

— Което означава — извика Дъмбълдор над бурята от аплодисменти, защото дори „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“ честваха падението на „Слидерин“, — че имаме нужда от малка промяна на декора.

Той плесна с ръце и в миг зелените висящи украси станаха яркочервени, а сребърните се превърнаха в златни; огромната слизеринска змия изчезна и на нейно място се появи грамаден грифиндорски лъв. Снейп стискаше ръката на професор Макгонъгол с отвратителна принудена усмивка. Той срещна погледа на Хари и Хари разбра веднага, че чувствата на Снейп към него не се бяха променили нито на йота. Но това не го разтревожи. Изглежда през слезващата учебна година животът щеше да стане пак нормален, или поне толкова нормален, колкото можеше да е в „Хогуортс“.

Това беше най-хубавата вечер в живота на Хари, по-хубава от победата на куидич, от Коледа, от повалянето на планинския трол… той никога, никога нямаше да забрави тази вечер.

Хари беше почти забравил, че предстои да излязат изпитните резултати, но те излязоха. За тяхна голяма изненада и той, и Рон преминаха с добри бележки. Хърмаяни, разбира се, завърши като отличничка на годината. Дори Невил се промъкна — добрата му бележка по билкология уравновеси ужасната по отвари. Бяха се надявали, че Гойл, който беше почти толкова глупав, колкото и зъл, може да бъде изхвърлен, обаче и той премина. Беше жалко, но както каза Рон — не можеш да имаш всичко в живота.

И изведнъж гардеробите им бяха празни, куфарите — опаковани, жабата на Невил се намери скрита в един ъгъл в тоалетните; раздадоха се бележки на всички ученици, в които ги предупреждаваха да не използват магии през ваканцията („Винаги се надявам, че ще забравят да ни ги дадат“ — каза Фред Уизли тъжно.)

Хагрид дойде да ги отведе долу, до флотилията от лодчици, които прекосиха езерото; качиха се на експреса „Хогуортс“; говореха и се смееха, докато пейзажът ставаше все по-зелен и по-спретнат; ядяха всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, докато минаваха покрай мъгълски градове; свалиха магьосническите одежди, за да облекат сака и палта; накрая навлязоха на перон девет и три четвърти на гара Кингс Крос.

Мина доста време, докато всички се изтеглят от перона. Съсухрен стар пазач стоеше до билетното гише и ги пускаше да минават по двама-трима, за да не привлекат внимание, ако всички изскочат наведнъж от плътната стена, и да не подплашат мъгълите.

— Трябва да ми дойдете на гости това лято — каза Рон. — И двамата… Ще ви пратя по една сова.