Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Идвам — отсече Хари още преди Дъмбълдор да се е доизказал.

Сега, когато не можеше да си намери място — толкова разгневен беше на Снейп, — той изгаряше от желание да предприеме нещо отчаяно и опасно, което през последните няколко минути се беше засилило десетократно. Това явно се беше изписало и на лицето му, защото Дъмбълдор се дръпна от прозореца и се взря по-внимателно в Хари, а между сребърните му вежди се вряза бръчица.

— Какво ти се е случило?

— Нищо — тутакси излъга Хари.

— Какво те е разстроило?

— Не съм разстроен.

— Хари, никога не си бил добър оклумант…

Именно тази дума се превърна в искрата, възпламенила яростта на Хари.

— Снейп! — каза той много високо и Фоукс изписука тихо зад тях. — Снейп, ето какво ми се е случило! Съобщил е на Волдемор за пророчеството, именно той е подслушвал пред вратата, Трелони ми каза!

Изражението на Дъмбълдор не се промени, но на Хари му се стори, че лицето му е пребледняло под кървавия отблясък от залязващото слънце. Дъмбълдор мълча доста дълго.

— Кога разбра? — попита той накрая.

— Току-що! — отвърна Хари, който с огромни усилия се сдържаше да не се разкрещи. После най-неочаквано гневът се отприщи. — И ВИЕ МУ РАЗРЕШАВАТЕ ДА ПРЕПОДАВА ТУК, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е КАЗАЛ НА ВОЛДЕМОР ДА ТРЪГНЕ ДА ПРЕСЛЕДВА МАМА И ТАТКО!

Едва си поемаше дъх, сякаш се беше сбил с някого: извърна се, за да не гледа Дъмбълдор, който и досега не беше помръднал нито едно мускулче, тръгна да обикаля напред-назад из кабинета, като търкаше кокалчетата на едната си ръка в дланта на другата и бе напрегнал цялата си воля да не почне да събаря вещите наоколо. Идеше му да се развилнее и да се развика на Дъмбълдор, но също така му се искаше да отиде с него и да се опита да унищожи хоркрукса; идеше му да му каже, че е стар глупак, щом се доверява на Снейп, ала се ужаси, че професорът няма да го вземе със себе си, ако не овладее гнева…

— Хари — пророни тихо Дъмбълдор. — Изслушай ме, моля те.

На Хари му беше трудно да спре и да не кръжи като полудял, а също и да не изкрещи. Застана на едно място, прехапал устна, и погледна сбръчканото лице на Дъмбълдор.

— Професор Снейп е допуснал ужасна…

— Само не ми казвайте, че е било грешка, той е подслушвал на вратата!

— Остави ме да се доизкажа, моля те. — Дъмбълдор изчака Хари да кимне отсечено, сетне продължи: — Професор Снейп е допуснал ужасна грешка. Вечерта, когато е подслушал първата половина от пророчеството на професор Трелони, още е бил на служба при Лорд Волдемор. Съвсем естествено е побързал да каже на господаря си какво е чул, защото то го е засягало в изключителна степен. Той обаче не е знаел — няма откъде да е знаел — кое момче Волдемор ще преследва оттук нататък и че родителите, които ще погуби в убийственото си издирване, са хора, които професор Снейп е познавал, че това са майка ти и баща ти…

Хари безрадостно се засмя.

— Мразел е баща ми, както мразеше Сириус! Не ви ли е направило впечатление, професоре, че хората, които Снейп мрази, рано или късно умират?

— Нямаш представа, Хари, какво разкаяние изпитваше професор Снейп, когато разбра как Лорд Волдемор е разтълкувал пророчеството. Убеден съм, че няма друго нещо в живота му, за което да съжалява повече, и че именно това е причината да се завърне…

— Но той е много добър оклумант, нали, сър? — рече Хари, чийто глас трепереше от усилието му да говори спокойно. — Нима Волдемор не е убеден, че Снейп е на негова страна, дори сега? Професоре… откъде сте толкова сигурен, че Снейп е на наша страна?

Известно време Дъмбълдор продължи да мълчи — имаше вид на човек, който се опитва да вземе решение. Накрая каза:

— Сигурен съм. Имам пълно доверие на Сивиръс Снейп.

Няколко минути Хари си поемаше дълбоко въздух, за да се поуспокои. Не се получи.

— Е, аз пък му нямам доверие! — заяви той точно толкова силно, както преди. — И в момента крои направо под носа ви нещо заедно с Драко Малфой, а вие пак…

— Вече го обсъдихме, Хари — рече Дъмбълдор и този път гласът му отново прозвуча непреклонно. — Изложих ти мнението си.

— Тази вечер напускате училището, а съм готов да се обзаложа, че дори не сте предвидил възможността Снейп и Малфой да решат…

— Да решат какво? — вдигна Дъмбълдор вежди. — В какво точно ги подозираш?

— Аз… те кроят нещо! — отговори Хари, при което дланите му се свиха в юмруци. — Професор Трелони току-що е ходила в Нужната стая, за да скрие бутилките си от шери, и е чула Малфой да вряска ликуващо! Той се опитва да поправи там нещо опасно и мен ако питате, най-после е успял, а вие смятате просто да си излезете от училището, без да…