Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Сигурен ли си, че Принца не е написал нещо? — пошушна му той.

Хари извади своя „Отвари за напреднали“, който не го беше подвеждал досега, и отвори на глава „Противоотрови“. Там дума по дума беше повторен Третият закон на Голпейлът, както го беше казала Хърмаяни, но никъде не се виждаше Принца да е написал нещо, за да обясни какво означава. Очевидно и той като Хърмаяни не се беше затруднил да го схване.

— Нищо — пророни мрачно Хари.

Хърмаяни вече размахваше въодушевено магическата си пръчка над своя котел. За беда Хари и Рон не можеха да се възползват от заклинанието, което прилагаше — тя вече бе толкова добра на безсловесните магии, че не й се налагаше да изрича нищо на глас. Ърни Макмилън обаче пелтечеше:

— Специалис ревелио!

На двете момчета им прозвуча внушително и те побързаха да го повторят.

Само пет минути по-късно Хари осъзна, че славата му на най-добър от класа в отварите се срутва главоломно. При първата си обиколка из подземието Слъгхорн надзърна с надежда в котела му, готов, както обикновено, да ахне възхитен, този път обаче побърза да дръпне глава и се закашля от лъхналата го миризма на развалени яйца. Просто беше невъзможно Хърмаяни да изглежда по-самодоволна: трудно й беше да преглътне, че във всеки час по отвари има по-добър от нея. Сега тя изливаше тайнствено отделените съставки на отровата в десет различни кристални шишенца. По-скоро за да не наблюдава тази дразнеща гледка, отколкото по някаква друга причина, Хари се надвеси над учебника на Нечистокръвния принц и започна да прелиства страниците с излишен замах.

И ето — точно върху дългия списък с противоотрови беше драснато:

Просто пъхни в гърлата безоар.

Известно време Хари се взираше в тези думи. Май някога, доста отдавна, беше чувал за безоар. Точно така, Снейп го беше споменал при най-първия им урок по отвари! „Камък, изваден от стомаха на коза… може да те спаси от повечето отрови.“

Това не беше решение на проблема с Голпейлът и ако Снейп им преподаваше още, Хари не би дръзнал да го направи, сега обаче случаят изискваше отчаяни действия. Той забърза към шкафа и след като порови в него и разбута роговете от еднорози и китките сушени билки, намери чак в дъното картонена кутийка, върху която беше надраскана думата „Безоари“.

Отвори я точно когато Слъгхорн се провикна:

— Остават две минути, да знаете всички!

Вътре в кутията имаше пет-шест спаружени кафяви нещица, които приличаха по-скоро на изсъхнали бъбреци, отколкото на истински камъни. Хари грабна един, върна кутийката в шкафа и хукна към своя котел.

— Времето… ИЗТЕЧЕ! — оповести добродушно Слъгхорн. — Я да видим сега как сте се справили! Блейз… какво ще ми покажеш?

Слъгхорн тръгна да обикаля бавно стаята и да оглежда различните противоотрови. Никой не беше изпълнил докрай задачата, макар че Хърмаяни бързаше да напъха в шишенцето още няколко съставки преди Слъгхорн да стигне до нея. Рон се беше предал окончателно и само се опитваше да не вдишва зловонните изпарения, виещи се над котела му. Хари стоеше и чакаше, стиснал безоара в леко потната си длан.

Слъгхорн дойде при тяхната маса най-накрая. Подуши отварата на Ърни и премина смръщен към творението на Рон. Не се задържа дълго над котела му, даже се отдръпна припряно, сякаш му се повръщаше.

— А ти, Хари? — рече преподавателят. — Какво ще ми покажеш?

Хари протегна длан с безоара в нея.

Слъгхорн го гледа около десет секунди. За миг Хари се запита дали няма да му се разкрещи. После учителят отметна назад глава и прихна в гръмогласен смях.

— Не ти липсва дързост, момче! — избоботи той, сетне взе безоара и го вдигна, за да го види класът. — О, същият като майка си… е, не те виня… безоарът наистина действа като противоотрова на всички тези отвари!

С потно лице и сажди по носа, Хърмаяни направо позеленя. Почти готовата й противоотрова, където имаше петдесет и две съставки плюс кичур от собствената й коса, къкреше вяло зад Слъгхорн, който не виждаше нищо друго освен Хари.

— И ти се сети сам за безоара, нали, Хари? — изсъска тя през стиснати зъби.

— Ето го първооткривателския дух, от който се нуждае всеки, заел се да прави истински отвари! — заяви щастлив Слъгхорн още преди Хари да се е обадил. — Метнал си се на майка си, и на нея й идеше отвътре да прави отвари, безспорно го е наследил от майка си… Да, Хари, да, ако имаш подръка безоар, именно него трябва да дадеш… макар че безоарите не помагат при всякакви отрови и се срещат доста рядко, затова си струва да знаеш как се забъркват и противоотрови…