Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Постъписан, че го отпращат толкова внезапно, Хари побърза да стане от стола.

— Лека нощ, професоре!

Докато затваряше след себе си вратата на кабинета, чу ясно как Финиъс Нигелус подметна:

— Не разбирам защо момчето може да го направи по-добре от теб, Дъмбълдор.

— Не съм и очаквал да разбереш, Финиъс — отвърна Дъмбълдор, а Фоукс отново изписука тихо и напевно.

На следващия ден Хари сподели какво му е възложил Дъмбълдор и с Рон, и с Хърмаяни, но поотделно, защото Хърмаяни и досега отказваше да стои на едно място с Рон по-дълго от времето за един презрителен поглед.

Рон заяви, че Хари не би трябвало да срещне никакви трудности със Слъгхорн.

— Ти си му любимец — рече той по време на закуска, като замахна нехайно с вилицата, с която беше загребал доста от пържените яйца. — Не е в състояние да ти откаже нищо. То пък оставаше да откаже на малкия си Принц на отварите! Днес следобед просто остани след часа и го попитай.

Хърмаяни обаче погледна по-мрачно на нещата.

— Щом Дъмбълдор не е успял да го откопчи от него, значи той е решил на всяка цена да скрие какво точно се е случило — прошепна тя, докато стояха през междучасието в безлюдния заснежен двор. — Хоркрукси… хоркрукси… за пръв път ги чувам…

— Наистина ли?

Хари се разочарова — беше се надявал Хърмаяни да го насочи какво точно представляват тези хоркрукси.

— Вероятно са наистина някаква много сложна черна магия, иначе защо Волдемор ще тръгне да разпитва за тях? Според мен ще ти е трудно, Хари, да се добереш до нещо, трябва много да внимаваш как ще попиташ Слъгхорн, да разработиш стратегия…

— Рон смята, че е достатъчно да остана днес след часа по отвари…

— О, щом Бон-Бон смята така, послушай го — веднага кипна тя. — Така де, кога Бон-Бон е сбъркал в преценката си?

— Хърмаяни, не можеш ли…

— Не, не мога ! — подвикна тя гневно и изфуча като буря, оставяйки Хари до глезени в преспите.

Напоследък часовете по отвари бяха доста тягостни, защото Хари, Рон и Хърмаяни бяха принудени да делят една маса. Този ден Хърмаяни премести котела си чак в другия край, при Ърни, без да обръща никакво внимание на Хари и Рон.

— Ти пък какво си й направил? — промърмори Рон на Хари, като огледа високомерния профил на Хърмаяни.

Но още преди Хари да му отговори, Слъгхорн прикани от предния край на кабинета за тишина.

— Сядайте, сядайте, ако обичате! И по-бързо, днес следобед трябва да отхвърлим много работа! Третият закон на Голпейлът… кой може да ми го каже?… Госпожица Грейнджър, разбира се!

Хърмаяни издекламира със светкавична бързина:

— Според Третия закон на Голпейлът противоотровата за отрова, направена от различни съставки, се равнява на повече от сбора на противоотровите за всяка от отделните съставки.

— Правилно! — грейна Слъгхорн. — Десет точки за „Грифиндор“! А сега, ако приемем, че Третият закон на Голпейлът е верен…

Налагаше се Хари да повярва само на думите на Слъгхорн, че Третият закон на Голпейлът е верен, защото не бе разбрал нищо от него. Освен Хърмаяни явно никой не схващаше какво обясняваше по-нататък Слъгхорн.

— А това, естествено, означава, че ако с разбулващото Скарпиново заклинание сме установили правилно съставките на отварата, основната ни цел не е сравнително простата задача да подберем противоотрови за тези съставки, а да открием допълнителна съставка, която чрез един почти алхимичен процес ще преобразува отделните елементи…

Рон седеше с полуотворена уста до Хари и си драскаше разсеяно по новия учебник „Отвари за напреднали“. Все забравяше, че вече не може да разчита на Хърмаяни да го спасява, когато не разбира какво става.

— И така… — обобщи Слъгхорн. — Нека всеки от вас да дойде и да вземе една от стъкленичките върху писалището ми. До края на часа трябва да създадете противоотрова за отровата вътре. Успех и не забравяйте предпазните ръкавици!

Хърмаяни вече беше станала от стола и беше преполовила разстоянието до катедрата на Слъгхорн, докато останалите в класа се усетят, че е време да се размърдат, а когато Хари, Рон и Ърни се върнаха на масата, тя вече беше изляла съдържанието на стъкленичката в котела си и палеше огъня отдолу.

— Жалко, този път Принца едва ли ще ти помогне, Хари — рече бодро-бодро, докато се изправяше. — Тук вече трябва да разбираш основните принципи. Няма подсказване и хитруване!

Подразнен, Хари махна запушалката на крещящорозовата отрова, която беше взел от писалището на Слъгхорн, изсипа я в котела и запали огъня отдолу. Нямаше никакво понятие какво да прави от тук нататък. Погледна Рон, който също стоеше с глуповат вид, защото дотук беше повтарял всичко каквото прави Хари.