Лора Роуланд - Бундори

— Фамилното име Араки било сменено на Кайбара след битката при Секигахара — обясни вдовицата. — Но какво общо има това с убийството на съпруга ми?

Засега Сано не знаеше, но възнамеряваше да разбере. Благодари на вдовицата за помощта, отново изказа съболезнования и се сбогува.

Когато се озова на улицата, яхна коня и препусна надолу по улицата да намери Хирата. Не му се наложи да търси дълго. Щом зави зад ъгъла, видя младия дошин, който крещеше и махаше с ръце като обезумял. По петите го следваха близо половината от самураите в Банчо.

— Сосакан сама! — крещеше Хирата. — Станало е ново убийство! Убиецът Бундори е нанесъл нов удар!

Сложена върху поставка, внимателно гримирана, сресана на конска опашка и парфюмирана, главата в краката на Сано принадлежеше на мъж, вероятно около четирийсетте. Имаше масивна челюст, гъсти щръкнали вежди, месест нос и бръснато теме на самурай. Очите му бяха втренчили стъклен поглед право напред, а плътните му устни бяха леко раздалечени и разкриваха строшени зъби. Дори в смъртта чертите му отразяваха ужаса, който бе изживял в мига на екзекуцията.

Новото бундори бе поставено насред пътя при Дигата на Япония — дълъг, засенчен от върби насип западно от река Сумида, който вървеше успоредно на канала и стигаше до квартала на удоволствията Йошивара. Сано пристигна след близо час бърза езда северно от Банчо през предградията на Едо и през нивите извън града. Новината за убийството вече бе плъзнала чрез мъжете, които призори напущаха Йошивара и се връщаха у дома в Едо. Сега, докато Сано съзерцаваше трофея, го обзе непреодолимо чувство за вина — въпреки извънредните мерки за сигурност, които бе разпоредил, новото убийство бе факт. Разбира се, никой не можеше основателно да го вини, че не е разрешил случая за толкова кратко време или че не е предугадил какъв ще е следващият удар на убиеца, но той самият мислено се ругаеше. Обърна се към полицая от Йошивара, който бе охранявал находката до идването му, и го попита:

— Кой е той? — и посочи към главата.

— Не зная, сосакан сама — за разлика от полицаите в Едо той бе видимо доволен, че помага на пратеника на шогуна. Силите на реда в Йошивара не бяха обучени да разследват убийства — те се грижеха главно да разтървават биещи се по улиците и да изхвърлят свадливите пияници от заведенията. — Но разбрах, че снощи е бил във „Върховна наслада“ — един от най-големите публични домове в квартала.

— Кой го откри? — попита Сано с надеждата да открие някой ценен свидетел.

— Един самурай. Чака ви ей там — и полицаят посочи към Йошивара. — Щом видял главата, веднага сигнализирал на стражите при портите на квартала, а те — на нас.

Сано погледна към четиримата колеги на полицая, наредени в кръг около трофея като стена, за да държат настрани тълпата от любопитни. Въпреки ранния час пътят към Йошивара бе оживен и в двете посоки.

— Някой да е видял как е станало убийството? — попита Сано.

— Не, сосакан сама.

Сано съжали, че Хирата не дойде с него, а остана да издирва заподозрени в Банчо. Точно сега отчаяно се нуждаеше от помощници, но проклетият Янагисава се бе погрижил усилията му да останат без подкрепа!

— Ще отидем да разпитам самурая, дето е намерил главата — каза на полицая и се наведе да махне етикета от опашката на трофея. Забеляза, че почеркът е същият както върху етикета от главата на Кайбара, но пишеше друго: — Ендо Мунецуго — прочете Сано объркан.

Това ново развитие отхвърляше теорията му, чу убиецът гони карез на рода Кайбара. Генерал Ендо, също като генерал Араки, бе живял по време на Сенгоку джидай и се бе сражавал под командването на Ода Нобунага. Но доколкото знаеше, фамилиите Ендо и Араки нямаха кръвна връзка! Нито пък дължаха вярност на един и същ господар — Араки служеха на Токугава Йеясу, а Ендо бяха потомствени васали на Тойотоми Хидейоши — славния генерал, който бе поел командването на войските след смъртта на Ода. Сано въздъхна отчаяно. Защо отново се намесват исторически личности? Дали мъртвият е потомък на Ендо Мунецуго? Защо убиецът е толкова обсебен от миналото?

Мушна етикета в пояса си и поведе коня за юздите по пътя към Йошивара. Полицаят и колегите му го последваха и скоро наближиха една самотна прегърбена фигура. Беше самурай, който мигом се изправи, щом зърна Сано.

— Личният следовател на негово превъзходителство — изломоти той и вдигна мрачна физиономия към Сано. — Крайно време беше. Чакам от часове.