Лора Роуланд - Бундори

— … е била отсечена и превърната в боен трофей! — лицето на д-р Ито се оживи, а веселостта му изглеждаше неуместна предвид на характера на новината. — Да, чух за това убийство. Великолепно!

— Великолепно ли? — попита Сано и се хвърли да обяснява какви трудности е имал с полицията и как не е открил никакви улики на мястото на убийството.

Вместо да му отвърне със съчувствие или съвет, д-р Ито се усмихна тайнствено и каза:

— Може би излишно се тревожиш…

Обзет от подозрение, Сано попита:

— Защо? Знаете ли нещо?

— Може би.

— Какво? Нещо от останките на Кайбара? — нетърпеливо предположи Сано. — Може ли да ги огледам?

— Щом толкова настояваш, моля! — Ито нареди на Мура да донесе вързопите с трупа и главата на убития и да приготви необходимите инструменти. — Още не са измити и приготвени за кремация — предупреди д-р Ито.

— Добре — Сано кимна доволен. Може би някои улики бяха оцелели! Но когато Мура разгърна вързопите, усети, че му се повдига. Дрехите на мъртвеца бяха толкова подгизнали от кръв, че не беше възможно да се определи първоначалният им цвят. Кръвта бе изцапала прибраните в ножниците мечове и се бе съсирила в плътни кори около посечения врат. Сано се насили да пристъпи по-близо и потръпна от погнуса, когато долови сладникавия тежък мирис на кръв и тление. — Изглежда, няма нужда да правим аутопсия, щом причината за смъртта е толкова очевидна — каза Сано с облекчение, че поне тази част ще му бъде спестена. Аутопсията все още бе незаконна и дори покровителството на шогуна не би го предпазило от последствията, ако евентуално станеше ясно, че се е забъркал със забранени чуждоземски науки. Изтънченият и набожен Цунайоши без колебание би го пратил в изгнание. Мисълта да предизвика закона и да изложи на риск поста си го ужасяваше, но истината му бе по-скъпа и заради нея бе готов на всякакви жертви.

— Разбира се, аутопсията е излишна — съгласи се д-р Ито. Той огледа трупа от всички страни и каза: — Все пак, нека се убедим. Мура, свали дрехите!

Ета започна да разсъблича трупа. Когато разхлаби пояса на Кайбара, върху масата падна малка кесийка от кафяво платно. Сано я взе. На връвта, с която бе стегната, се полюшваше бял нефритен нецуке — талисман, във формата на кацнал върху слива скакалец. Кесията бе пълна със сребърни монети — значи не кражбата е била водещ мотив за убийството. Сано тикна кесията в собствения си пояс — възнамеряваше да я върне на семейството на Кайбара, но преди това щеше да я даде на Аой като необходима вещ за нейния ритуал. Междувременно Мура смъкна от трупа наметалото, кимоното и панталоните, оставяйки само препаската около слабините, цялата на петна от фекалии и урина — смъртта бе охлабила червата и пикочния мехур на жертвата.

— Убиецът едва ли е нападнал Кайбара, за да си премерят силите — рече Сано, като видя голото съсухрено тяло на стареца. — Няма синини или рани, значи е бил умъртвен с един-единствен удар.

Ито разглеждаше врата на Кайбара.

— Мура, почисти разреза.

Мура донесе кана с вода, после взе да плакне и да полива, докато засъхналата кръв почна да се размеква. Най-после разрезът се открои вече почистен и д-р Ито се приведе съвсем близо до раната, присвил очи с концентрацията на учен.

— Няма разкъсвания на плътта, нито нащърбване по костите — каза той. — Този разрез е направен с много остро оръжие и с изключителна сила. Убиецът е знаел съвсем точно какво прави…

— Значи извършителят си служи майсторски с меча? — попита Сано.

— Да.

Сано въздъхна отчаяно. Повечето самураи в Едо и в околните яшики — именията на феодалните владетели даймио, бяха изкусни майстори на оръжието. Сякаш прочел мислите му, д-р Ито вдигна глава и каза:

— Трудно ще ти е да откриеш убиеца, но засега не губи надежда. Нека огледаме главата.

Мура вече разгъваше по-малкия вързоп. Щом зърна съдържанието му, Сано застина в искрено страхопочитание — това бундори бе великолепен образец, точно както ги описваха по книгите за церемониите след битки, безупречно до най-малката подробност. Сведените очи, прибраните в стегната опашка коси, вързани с бяла хартиена ивица, квадратната поставка, гримираното с руж лице, мирисът на тамян — всичко съответстваше на стандарта, описан в класическите бойни наръчници. Самият Токугава Йеясу би се гордял с такъв почетен дар.

— Да… Ясно е, че убиецът е самурай, който знае отлично как се подготвя боен трофей — каза замислено Сано и посегна към етикета, вързан на опашката. После се смръщи изненадан, когато прочете изписаните с туш букви: — Араки Йоджиемон?!?