Лора Роуланд - Бундори

— Ще използвам всички средства за постигането на поставената цел, почитаеми господарю.

Сано яздеше през лабиринт от тесни улички към затвора Едо, в който се помещаваше и градската морга. Паянтов дървен мост го преведе през канал с воняща застояла вода, образуващ ров около високите каменни зидове на затвора. Самата сграда стърчеше над канала застрашително и зловещо с многобройните си наблюдателници и масивни, обковани с желязо порти.

От другата страна на моста стояха двама пазачи. Когато видяха знатните одежди на Сано, те се поклониха и плъзнаха встрани тежките дървени греди, които препречваха портата. Докато водеше коня си през портите и после през двора на затвора, Сано си мислеше за промените, които бяха настъпили в живота му, откакто преди два месеца за първи път бе прекрачил прага на това място: тогава бе дошъл с отвращение и неохота заради неприятното задължение да установи причината за смъртта на жертвите във възложения му случай. Наложи се да присъства на нелегална аутопсия — най-отвратителното му изживяване. Не бе и допускал, че някога ще му се прииска отново да дойде тук. Шинтоистката религия, на която бе привърженик, постулираше, че всяко съприкосновение със смъртта или посещение на място, свързано с нея, е равносилно на духовно и плътско оскверняване. Отне му доста време, за да преодолее отвращението си, но продължи да идва, не по работа, а за да види д-р Ито Генбоку — главния лекар на моргата в Едо, приятеля, чиято научна вещина му бе помогнала да докаже, че едно привидно двойно самоубийство всъщност е умишлено злодеяние.

Сано стигна до задната стена на затвора и спря пред ниска сграда с хоросанови стени и сламен покрив. Посрещна го нисък набит мъж с късо подстригани посивели коси и квадратно строго лице.

— Добър ден, Мура сан — поздрави Сано. Мура бе ета — човек от най-низшата и презряна прослойка на обществото. Останалите четири касти страняха от ета заради духовно скверните им професии — те работеха като носачи на трупове, надзиратели, мъчители и палачи, вършеха най-мръсната работа, изпразваха тоалетни ями, събираха боклук и отнасяха труповете след наводнения и пожари. Всеки можеше да убие ета без повод и без да го грози наказание. Сано отдавна бе превъзмогнал кастовата си неприязън и не се скъпеше да поздравява Мура с нетипично за социалната му принадлежност уважение. — Как е днес почитаемият доктор?

— Както обикновено, господарю. Ще се радва да ви види.

Сано подаде на Мура юздите на коня си, извади от натъпканите дисаги един плосък пакет, мушна го под мишницата си и рече:

— Можеш да разтовариш останалото! — после прекрачи прага на моргата.

Д-р Ито — мъж около седемдесетте, с къси бели коси, леко оредели на слепоочията, четеше в далечния край на помещението от голяма книга на непознат език. Бе жива илюстрация на политиката на Токугава, която петдесет години по-рано буквално бе изолирала страната за външния свят, за да стабилизира нацията след дългогодишна гражданска война. Само холандците бяха запазили известни привилегии за търговия с Япония. Чуждестранните книги бяха забранени; всеки, който практикуваше западни науки, се наказваше жестоко. Няколко рангакуша — учени от холандската школа, продължиха тайно да усвояват забраненото познание. Д-р Ито, преди това изтъкнат и високоценен лекар на императорската фамилия, бе разкрит, арестуван, пратен на съд и осъден на доживотен затвор в моргата на Едо. Друг едва ли би преживял подобно опозоряване, но д-р Ито, забравен от властите, откри, че разполага с неограничени възможности да усъвършенства знанията си — тук можеше на спокойствие да извършва аутопсии, да наблюдава и да записва наученото и да експериментира. Сано се приближи и лекарят вдигна поглед:

— А-а, Сано сан. Добре дошъл! — старческите му очи засияха от удоволствие.

Сано отвърна с поклон.

— Добър ден, Ито сан — каза той и протегна пакета.

— Моля приемете това в знак на искреното ми приятелство! — подаръкът съдържаше пособия за писане — единствените неща, които д-р Ито би приел. Обикновено в дисагите Сано донасяше храна, гориво и други важни неща, но ги даваше скришом на Мура, за да пощади гордостта на приятеля си.

— Какво те води насам този път? — Ито насочи проницателния си поглед към Сано. — Чувствам, че не е просто желанието за приятна компания.

— Шогунът ми възложи разследването на убийството на Тоджу Кайбара, чиято глава…