Игор Росоховатски - Гост

— Професорът умря.

— Знам. Идвам при вас. Сега нали вие ръководите лабораторията?

Кустович наведе глава настрана, което навярно трябваше да означава потвърждение, и очаквателно погледна госта отдолу нагоре. Гостът разбра „поканата да се изкаже“ и започна без заобикалки:

— Ако помните, аз съм лекар.

С едва забележимо движение на главата Кустович потвърди, че помни.

— Правим изпитания с нов вид заместител на живата тъкан. Той е нужен за протезиране на вътрешни органи. Трябва да поработя няколко дена с апаратно-студийния блок на вашата лаборатория.

— Формулата на тъканта? — попита Кустович.

Гостът разстла върху бюрото на Кустович дълга лента, изпъстрена със знаци. Виктор Олегович дълго я изучава.

— Не разбирам защо тук има бензолов пръстен, а тук — фероокис — избоботи той. — Пък и цялата лява половина, да прощавате, е пълна глупост. Защо да ангажираме напразно хората и апаратите? Нека „проиграем“ вашата формула на изчислителна машина — и сам ще се убедите, че такава тъкан е немислима. Веднага ще се разпадне. — Той погледна госта и замълча. — Впрочем, ако искате, работете без помощници. Или вземете свои. Припомнете ми как се казвате.

— Юрий Юриевич. Значи разрешавате?

Кустович сви мощните си рамене, което означаваше: вече казах всичко. Юрий рязко промени темата:

— А какво показа проверката на вашата хипотеза? Доколкото си спомням, не беше безинтересна.

— Първите опити преминаха успешно — омекна Кустович. — Бромфлуорните съединения правят пластичния белтък по-устойчив. Ако ви интересува, мога да ви разкажа и по-подробно.

— Интересува ме.

— Е, тогава елате в лабораторията.

Кустович не само разказваше, а и показваше образци от синтезираните белтъци, обясняваше етапите на синтезирането им.

— Ето откъде можете да изберете образци за вашите заместители — „между другото“ подхвърли той и изведнъж силно се изчерви.

— Твърде близки са до естествените — възрази Юрий, „без да забелязва“ смущението му.

— Но това е добре.

— Не съвсем. Тъканта трябва да служи като стимулатор и на самия орган, и на взаимодействуващите с него системи.

— Не ви разбирам добре — призна Кустович. — Но можете да си поръчате белтък с определени качества. Ние правим изследвания и по поръчка. Пренареждаме аминокиселините като кубчета. Променяме състава им…

— И въпреки това произвеждате изкуствени тъкани върху естествена основа. Дори когато искате да ги направите по-добри от естествените.

Кустович пристъпваше от крак на крак.

— А как иначе?

— В такъв случай измененията ще бъдат незначителни и несъществени. Опитайте се да направите къщи от пясък или автомобили от глина. Усъвършенствувайте ги, колкото искате, както искате, променяйте конструкцията им — това не са играчки. Ще постигнете успех само ако промените самата основа, самия материал.

— Правим, каквото е възможно — каза Кустович и заприлича на обиден хлапак. — Но щом искате да работите по ваши рецепти, моля ви се. Да видя какво ще излезе.

Юрий включи инсталацията за радиоактивационен анализ и рефрактометъра. Наведе се над окуляра, започна да върти ръчката за настройване. Долу, от синкавата мъгла, изплуваха колонки с цифри.

Той остана доволен от резултатите на изследването. Вдигна края на маркуча, който се виеше от реактифиционната колона, и го пусна в една празна стъкленица, след като свали от нея станиола. После отвори крана. Съдът започна бавно да се изпълва със сребриста като живак, лепкава течност.

Юрий примъкна към себе си друга стъкленица с предварително приготвен розовобял разтвор и топна в него ръката си. Леко се намръщи от болка, но бързо се овладя. С другата ръка сложи на главата си шлема, гъсто омотан с проводници.

Няколко минути по-късно вече спокойно гледаше как пръстите му се разтапят в разтвора, как се появяват и се пукат въздушни мехурчета. Когато от пръстите му останаха само костите, той извади ръката си, проми я и без да сваля шлема, тръгна към кабинета на синтезатора. С няколко завъртания на нониусите настрои синтезатора на нужната модулация. Със здравата ръка взе стъкленицата със сребристата течност и я сипа в едно от отделенията на синтезатора. Чак след това включи ваната на синтезатора и провери работата й по светлинните на индикаторите. Внимателно потопи костите на пръстите си в течността. Те се покриха с набъбваща ципа. Ципата се удебеляваше, по краищата й се образуваха ресни. Отпуснат върху пластмасовата облегалка на стола, Юрий омаян гледаше как нишките на ресните се извиват в кипящия разтвор, отделят се и сноват като живи същества от стена към стена…