Кийт Робъртс: Госпожа Байръс и драконът

На следващия ден откри, че високата врата на бараката е леко открехната. Преди тя винаги беше здраво заключена; макар да е съмнително, че мозъкът му бе отбелязал този факт. Той подуши процепа, предпазлив както винаги, въртейки глава и святкайки с брилянтните си очи. Мракът го привличаше с обещанието си за убежище, гнездо; но усещаше и опасност. Може би капан. Беше същество, съставено главно от инстинкти; сега те се сблъскваха безнадеждно. Тичаше в малки кръгчета, ноктите му почукваха, стенеше лекичко; отстъпи, пристъпи, пак отстъпи. Вдигна се на задните си крака, опрян на опашка като малко зелено-златно кенгуру. Накрая, събрал цялата си смелост, протегна лапа към ръбчето на вратата. Дръпна я лекичко. Разнесе се про-низително скърцане отнякъде; Драконът се стегна, но нищо друго не се случи. Той скочи вътре, завъртя се мигновено да се убеди, че пътят му за бягство остава открит. Още един период на неподвижност… и започна да разузнава, колебливо и като непрестанно поглеждаше зад себе си. Нищо не се случи обаче и скоро препускаше наоколо презает, душеше дъските по пода и от време на време сумтеше, когато в ноздрите му нахлуваше прах.

Беседката беше почти празна. На стената бяха облегнати някои градински сечива; от едната страна имаше малка градинска пейка. На нея, недостъпни за него, стояха кутии с боя и подобни дреболии; намотка пластмасова мрежа, купчини стари списания, различни сандъчета за семена и саксии. Спрейове и кутии отрови за плевели, обичайните плодове на крайградската култура, отсъстваха; но госпожа Байръс не напразно бе учила с теравадианците.

В дъното на беседката, точно под единия малък прозорец, имаше обла, плоска торба, пълна с някакво хрускаво вещество. Той се покатери на нея, притесни се отново от несигурната, податлива повърхност. Обърна се няколко пъти; накрая се намести, втренчил войнствено поглед в нахлуващата през отвора на вратата светлина. Скръсти предните си лапи, отпусна муцуна на тях. Въпреки всичко чувстваше се сигурен и удобно. Изръмжа един-два пъти, едва дочути звуци, накрая клепачите му се затвориха. Оранжевият блясък угасна, беше затъмнен.

Събуди се в крайна сметка от светлината, която струеше от квадратчето стъкло над него. Жълтата пътечка криволичеше по дъските; над нея прашинки злато танцуваха и изчезваха. Драконът скочи незабавно от торбата си, ноктите му дращеха; но вратата си беше все тъй отворена и му показваше тънка ивичка небе. Точно на прага беше поставена купа със сини шарки по ръбчето. Той се взря в нея, дългата му шия се полюшваше подозрително. Но нищо не беше преместено; сечивата си стояха до стената, носеше се същият аромат на суха земя и прах. Той побърза към купата. Пъхна муцуна в нея, пи жадно; и отново не спря, докато порцеланът не блесна.

Закъснял бе за първата си обиколка. Макар че е съмнително това понятие да имаше някакъв смисъл за него. По-скоро му беше навик; а в навика се крие сигурността. Той подуши внимателно през вратата, като се спря предпазливо; но фонтанът все тъй пръскаше струи, плочите лежаха тихо в ранната утринна светлина. Отвъд градината къщата се издигаше висока, в едуардиански стил и масивна. Задната й стена беше измазана, макар че с годините мазилката бе започнала да се пука и бели. Госпожа Байръс бе поръчала да я пребоядисат в бляскаво бяло; контрастът с терасите от двете страни беше остър. От пътя отзад се носеше равномерният шум на трафика; но той беше приглушен, едва доловим за наострените сетива на Дракона.

Езикът му се плъзна напред между челюстите, вкусвайки очевидно утринния въздух. Той забърза напред, както винаги с пъргаво стрелкане в бързи диагонални подскоци. От едната страна стената беше покрита с дървени решетки; пълзящи растения скриваха от поглед градината и езерце-то. От другата страна бариерата беше по-ниска; но собствеността от известно време насам се продаваше. Къщата стоеше тиха, леко западаща може би, събирайки ежечасната си печалба; печалба, която привличаше със самото си съществуване тук, тъй близо до града.

До кухненската канавка някакво движение привлече вниманието на Дракона. Той посегна натам, но насекомото вече се бе пъхнало в една пукнатина. Потърси го, душейки; беше изчезнало вече. Обърна се да претърси най-близкия район. Ръбът, където канавката опираше до пътеката, беше ограден с плочки в тъмно, бляскаво синьо, всяка поставена изправена в земята. Тяхната редица беше крива; върховете им бяха украсени с вълнисти зъбци. Драконът сдъвка малкия охлюв, залепил се за една от тях, и забърза нататък.