Нора Робъртс - Далеч на север

— Тогава ще ви оставя да го правите.

— Глупак — промърмори Бинг под нос, когато Нейт тръгна към колата си.

Шерифът се обърна и се замисли за миг.

— Това по-добро ли е, или по-лошо от чичако?

Дребният мъж се засмя, но после заби лопатата в снега и я натисна, докато Бинг оглеждаше Нейт от главата до петите.

— Съвсем същото е.

Шерифът се върна в колата под подигравателния му поглед.

И подкара около езерото.

Беше разбрал, че Мег живее някъде насам, и когато видя самолета й върху замръзналата писта, разбра, че е на прав път.

Зави по някакво подобие на път между дърветата и стигна до една къща.

Не знаеше какво бе очаквал, но определено не беше това. Не се изненада от уединеното местенце, нито от поразителния изглед във всички посоки. Те си вървяха с географското положение.

Но къщата беше чудесна — нещо като луксозна колиба, реши той. Дърво и стъкло, покрити веранди, яркочервени капаци на прозорците.

От алеята до верандата имаше разчистена пъртина. Виждаха се и други — до външните постройки. Една от тях, по средата на разстоянието от къщата до гората, беше издигната върху колове.

На верандата имаше спретнато подредена купчина нацепени дърва.

Слънцето бе на път да изгрее и великолепната гледка бе обляна в мистичната светлина на зората. Дим се издигаше от трите каменни комина към просветляващото небе.

Омаян, той изключи мотора.

И тогава чу музиката.

Тя изпълваше пространството. Силен и нежен женски глас се преплиташе със звън на струни и ручене на гайди, издигайки се заедно с изгрева над безкрайната белота.

Когато излезе от колата, потъна в нея и му се стори, че тя извира от въздуха, от земята и от небето.

И тогава я видя — в яркочервената си парка, която рязко изпъкваше на фона на снега, тя приближаваше откъм замръзналото езеро, придружавана от две кучета.

Той не й извика — не беше сигурен дали трябва. Просто се наслаждаваше на невероятната картина — тъмнокоса жена в червено, която върви през девствената белота между две красиви кучета, на фона на пробуждащите се планини.

Кучетата първи го видяха или подушиха. Лаят им отекна във въздуха и се вряза в бликащата мелодия. Спуснаха се към него като два сиви куршума.

Той обмисли варианта да се върне в колата и се зачуди дали това ще затвърди репутацията му на чичако и глупак.

Остана на място, повтаряйки наум: „Добри кучета, хубави кучета“ отново и отново, като мантра.

Приготви се за скока им, надявайки се, че няма да е към гърлото му. Песовете спряха на половин метър пред него с треперещи тела и оголени зъби. Готови да нападнат.

Очите им бяха сини, леденосини като на господарката им.

Нейт издиша и във въздуха увисна облаче пара.

— Мили Боже — промърмори той, — истински красавци.

— Рок! Бул! — извика Мег. — Приятел.

Кучетата моментално се успокоиха и се приближиха да го подушат.

— Ще ми отхапят ли ръката, ако ги погаля? — попита той.

— Вече не.

Приемайки го на вяра, той погали главите на двете кучета и тъй като това явно им хареса, клекна и здраво ги разтри, докато те се притискаха към него.

— Имаш здрави топки, Бърк.

— Надявах се, че няма да отхапят точно тях. Впрегатни кучета ли са?

— Не. — Когато тя приближи, Нейт забеляза, че бузите й бяха порозовели от студа. — Не ги използвам за това, но родословието им е добро. Извадиха късмет и си живеят с мен като царчета.

— Очите им са като твоите.

— Може би в предишното си прераждане съм била хъски? Какво правиш тук?

— Ами аз… Каква е тази музика?

— Лорийна Маккенит. Харесва ли ти?

— Изумителна е. Прилича на… Бог.

Тя се разсмя.

— Ти си първият мъж, който признава, че Бог е жена. За празниците ли заминаваш?

Той се изправи.

— Какви празници?

— Нова година.

— О, не. Имаше леко произшествие на Лейк Драйв. Търся главния свидетел. Може би си го виждала. Едър тип на четири крака, носи смешна шапка. — Той имитира рога.

Сладурче, чудеше се тя, защо очите ти са толкова тъжни, дори когато се усмихваш?

— Честно казано, видях няколко такива типа в околността.

— В такъв случай ще вляза, за да снема показанията ти.

— Би ми било приятно, но ще трябва да го отложим. Имам полет. Точно прибирам кучетата и се канех да спра музиката.

— Къде отиваш?

— Ще карам припаси до едно отдалечено село. Трябва да побързам, ако искам да се върна навреме за празненството. — Тя наклони глава. — Искаш ли да дойдеш?

Нейт погледна към самолета и си помисли: „На това? За нищо на света.“