Розмари Роджърс - Среднощна красавица

„Танте Селест ме предупреди, но аз не мислех, че ще бъде толкова трудно да преодолея тази наглост и тези открити нападки.“

Лейди Беатрис бавно се изправи, изпъна се като струна, обзета от гняв. Измери Кайла с поглед иззад дългия си нос:

— Фостин Оберже бе една проститутка със синя кръв. Може и да е била родена в аристократично семейство, но падна по-ниско и от последната уличница в Ийст Сайд. Сега напуснете къщата ми. Махайте се заедно със смехотворните си претенции и правете с тях каквото желаете. Аз имам армия от адвокати, които знаят как да се справят с измамни твърдения, уверявам ви.

Трепереща от гняв, Кайла направи крачка напред в дълбокия турски килим. Над камината шумно тиктакаше претенциозен часовник с позлатени орнаменти, огънят просъскваше зад решетките. Ръцете й се вкопчиха в малката дамска чанта.

— Дори за миг не си помисляйте, ваша светлост, че ще успеете да ме спрете със заплахите си. Няма да отстъпя. Дойдох тук, за да получа каквото ми се полага, и в името на Бога, или дявола, ще го получа. Вие ще се разделите с част от наследството на херцога, независимо от волята си.

— Какво си мислите, че правите? — херцогинята се засмя, но гласът й изтъня. — За вас няма нищо. Вие не сте спомената в завещанието му.

— Като негова дъщеря и съответно наследница, аз имам право да бъда призната, а това признание ми бе отказано. Част от вашето имение е и мое, ваша светлост.

Слаба усмивка разтегли устните на знатната вдовица.

— Ти, малка глупачке, трябваше да се посъветваш с добър адвокат, преди да нахлуеш така в дома ми. Имението Ашли не е мое, нито принадлежи на дъщерите ми, законните деца на Едуард. То е прехвърлено. Знаеш ли какво значи това?

— Разбира се. Земите минават във владение на следващия в семейството наследник от мъжки пол. Добре ми е известно.

— В такъв случай осъзнаваш, че законните права на четирите законни дъщери на Едуард далеч надхвърлят каквито и да било фалшиви претенции като твоите.

— В никакъв случай. — Кайла се усмихна. — В крайна сметка аз съм първородната дъщеря на Едуард Ривъртън. Но не съм алчна. Искам да получа своя дял. Ако трябва да деля с четири сестри, нямам нищо против. Но запомнете, ваша светлост, аз имам права и наследникът на Улвъртън ще трябва да ги признае. И да ми предаде каквото ми се полага.

— Добре, очаквам с нетърпение да видя как ще направите нещо, което аз не успях. Макар да мисля, че и най-изпеченият мошеник не би могъл. Със сигурност. Вървете. Попитайте самия граф, ако можете да го отделите от дяволските му кучета, коне и хрътки. — Графинята изтрака с ветрилото от слонова кост и коприна и рязко го затвори. — Очаквам с нетърпение неговата реакция на смехотворните ви претенции и много бих желала да присъствам на тази сцена.

— Желанието ви се сбъдна, лельо Беатрис.

Кайла се обърна. Гърлото й пресъхна и изведнъж установи, че не й достига въздух, когато срещна твърдия поглед на високия мъж, чийто силует изпълваше рамката на отворената врата. Осанката му внушаваше страхопочитание. Сивосини очи, изпълнени със светлина, и проблясващи като натрошено стъкло, също толкова студени и непроницаеми. Студеният поглед проникна до мозъка на костите й и тя усети как всичко в нея се разтрепери. Черните дрехи му придаваха зловещ вид, но въздействието на личността му бе достатъчно силно и без тях. Приличаше на пират — високи скули и добре изразени устни, нос — прав като острие на секира, и брада, очертала контура на четвъртитата му брадичка. Имаше смъртоносен ефект.

Той пристъпи напред — елегантен и опасен едновременно, и тя си спомни черните пантери от Индия, които се промъкваха във високата трева с вродено чувство за сила и сигурност. Мили Боже, не е възможно! Това ли е новият херцог?

Кайла не се учуди, когато херцогинята я представи с открито злорадство в гласа:

— Позволете да ви представя мис Кайла Ван Влийт, ваша светлост. Тя е тук, за да предяви претенции към вашето наследство.

Сивите очи придобиха демонски блясък и студеният мрачен поглед, заедно със симетричните черти на лицето, й подействаха като камшик. Кайла забрави всичко, което бе подготвила в своя защита.

— Мис Ван Влийт носи много любопитна информация, Брет. Изслушайте я внимателно, ще ви бъде изключително интересно, уверявам ви.

— Без съмнение. — Студените очи на херцога не се отделяха от лицето на Кайла и тя установи, че й е много трудно да остане спокойна под прицела на този смразяващ поглед. — Още една претендентка за наследството, мис Ван Влийт? Кажете ми, херцогът и вас ли е отвел в леглото си? Може би имате дете от него? Хайде, не бъдете срамежлива. Кажете ми каква сума би успокоила притеснението ви, когато внезапно сте установили, че не можете да живеете повече без част от наследството на херцога.