Розмари Роджърс - Джини

Метреса? Той искаше да я направи своя метреса! И дори лично я питаше! Вместо както преди да я вземе със сила! Мисълта бе просто отвратителна… болката в слепоочията я пробождаше все по-непоносимо, отнемайки силите й.

— Сигурно си се побъркал! Аз не съм за продан. Ако Иван узнаеше, че…

— Щеше да ме сполети участта на Франк Юлиус, нали? А може да ме вземе за някой побъркан от любов младок с кравешки поглед? Какво трябва да направя, Джини? Може би по-добре да преговарям с него?

Тя неочаквано се отпусна на леглото, затваряйки очи. Това го разоръжаваше.

— Ох, какво целиш всъщност? Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. В края на краищата нали съм само една уличница. Защо си правиш труда да преговаряш за нещо, което и без това можеш да имаш?

Тя отново го бе разоръжила. Какво се бе случило с нея? Възнамеряваше се държи търпеливо и тактично, за да получи някакъв отговор. Вместо това, тя лежеше като някоя смирена мъченица, очакваща да бъде изнасилена. И до това състояние можеше да я доведе само споменаването името на съпруга й.

Стив започна гневно да ругае и Джини отвори очи, поглеждайки го с неприкрита изненада.

— Защо си толкова разгневен? Нямам друг избор. Съгласна съм.

— Съгласна си? — той почти извика от изненада. — С какво си съгласна? Разбра ли изобщо какво всъщност те попитах?

— Разбира се, каза ми го достатъчно силно. Стив, ако наистина искаш да бъда твоя метреса, тогава имаш съгласието ми. — Тя въздъхна. — Преситена съм от тези мъчения! Постоянните ругатни и обвинения, който толкова ме нараняват. Ако наистина ме желаеш, можеш да ме имаш. И няма нужда да ми плащаш, просто бъди мил с мен, ако изобщо е по силите ти.

Ако бе продължила да се съпротивлява както някога, той с радост би разкъсал дрехите от тялото й, изкопчвайки отговора, който тя накрая винаги му даваше… да, дори когато изгаряше от омраза към него. Но вялата й, почти безразлична капитулация го обезоръжи. Той само стоеше и я гледаше. От отчаяние изпитваше желание да я удуши. Как смееше да се държи като уличница… и то с него! И този безстрастен глас, молещ го да бъде мил… какво, по дяволите, искаше да каже?

— Боже, мой! — извика Стив. А след това с предишния мек и едновременно с това гневен глас: — Стани! Боже мой, все така покорно ли се отдаваш на всеки мъж, който те желае? Добрата уличница първо се пазари!

Той грубо я вдигна на крака, след което ненадейно отново я пусна, сякаш не можеше повече да понесе допира. За миг Джини изпита желание да отстъпи пред слабостта си или да изпита влиянието си над него, като обвие ръце около врата му и го принуди да я целуне.

Вместо това обаче отметна глава, казвайки с глас, почти толкова суров, колкото неговия:

— Защо да си правя труда и да се пазаря? Сигурна съм, че чувството за отговорност, за което ми говори, и значителният ти опит с леки жени ще те накарат да бъдеш щедър. Можеш да си позволиш една любовница, надявам се?

Очите му блестяха опасно и Джини едва не отстъпи пред гнева му. Очакваният изблик на гняв не се състоя. Мъжът само сведе глава, сякаш признавайки саркастичните й забележки.

— Така мисля — бавно рече той. Въпреки неестествената му, конвулсивна усмивка, сапфиреносините очи останаха безизразни. Погледът му се спусна по тялото й, от устните до ханша, подчертан от тясната рокля — бавно, настойчиво проучване, което накара страните й да пламнат от гняв. — В края на краищата съм наясно какво ще получа и трябва да призная, че ако се наложи, бих стигнал и до просешка тояга, особено ако сделката ни включва и известна вярност. Никакъв Ерик Фадърингей повече, моля те! — Той неочаквано улови брадичката й, повдигайки главата на момичето с почти нежно движение. — Кажи ми, скъпа моя, искаш ли малък залог за безумната ми страст, с който да скрепим споразумението си? Какво би желала да имаш?

Защо трябваше да я докосва? Въпреки че усети премерената ирония в гласа му, Джини се разтрепери. Тя се извърна с бързо, рязко движение, пристъпвайки към гравираната тоалетна масичка, където слепешката започна да се занимава с косата си.

— Обичам да бъда изненадвана — с възможно най-безразличния си глас рече тя.

— Допускам, че начинът, по който се занимаваш с косата си, означава, че би желала да получиш нещо предварително?

Защо Стив винаги бе толкова саркастичен и подбираше най-болезнените думи? И все пак изглежда той държеше на унизителното си предложение. Защо я желаеше?

Колкото и често да си задаваше този въпрос, тя не можеше да намери разумен и логичен отговор. Единственото обяснение, за което тя дори не смееше да мисли, бе… о, Боже, възможно ли бе или се хващаше за сламка? Може би Стив все още я обичаше, но не искаше да го признае, преди да я е наказал.